Няма друга като църквата "Св. Лука". Не само заради градината с праха на фенове на Евертън от места като Нова Зеландия и Канада. Или заради факта, че самата сграда е историческа забележителност. Уникалността й идва от нейното местоположение: тя е също толкова неотменна част от "Гудисьн Парк", колкото са и вратите, теренът и трибуните. Там 3 ч. преди 212-тото дерби на Мърсисайд отец Хари Рос води сутрешната си служба пред дузина пенсионери. Пеят се химни, следва проповед със закачливи препратки към предстоящия мач. По средата на службата всички в паството се изправят и се здрависват с "Мир Вам!" Накрая отец Рос подхвърля шеговито, че Евертън ще спечели дербито и добавя: "Да се разделим в мир и с добри чувства един към друг".

Нийл Билингъм,
сп. "4-4-2"

Докато в църквата настроенията са мирни и приятелски, феновете на Ливърпул и Евертън вече не споделят идеята за приятелство и мир. Днес надделяват насилието, обидите и злобата, когато се срещат червени и сини. В последните години дербито на Мърсисайд бързо
се превръща в един от най-рисковите мачове
в английския футбол. Но не винаги е било така.
"През 80-те играхме един срещу друг в няколко финала за купата - спомня си отец Рос. - Феновете на двата отбора пътуваха заедно до "Уембли", а на трибуните седяхме заедно и пеехме заедно. Тогава показахме на света какво трябва да е едно дерби. Жалко че сега не е така."

Ливърпул е футболната столица на Англия с общо 27 титли, 12 купи на ФА, 7 купи на лигата, 9 победи в евротурнирите. Първото Мърсисайдско дерби е през 1894 г., в него Евертън побеждава с 3:0 на "Гудисън Парк". Преди Втората световна война Евертън е бил водещият клуб с 5 титли срещу 4 за червените. И двата клуба изпитват проблеми през 50-те, преди двама коренно различни мениджъри да променят футбола в Мърсисайд завинаги.

През 1959 г. Бил Шенкли поема Ливърпул и връща клуба сред най-добрите в Европа, като оставя Евертън далеч назад. "Градът има два велики клуба - перчеше се устатият шотландец. - Ливърпул и резервите на Ливърпул". През 1962 г., след като осигурява промоция, Шенкли довежда Ливърпул до титлата. "Когато нямам нищо интересно за правене, поглеждам назад в класирането, за да видя как се справя Евертън", шегува се Шенкли. Още повече успехи последваха за двата клуба през 70-те.

През 1961 г. Евертън назначава Хари Катерик, който извежда Евертън до титлата през 1963 г. За разлика от Ливърпул обаче, сините нямат толкова големи успехи в края на 70-те заради влошеното здраве на Катерик. Чак през 1981 г. с назначаването на Хауърд Кендъл добрите времена се завръщат на "Гудисън Парк".
 

80-те са трудни години за град Ливърпул

През 1981 са най-големите бунтове в историята, безработицата е повече от 50%, а местното управление е на нож с централната власт. Обратно на икономическата обстановка, 80-те се явяват най-добрите години за двата клуба. И Ливърпул, и Евертън печелят титли, Купата на ФА и международни трофеи. Отношенията около дербито не винаги са били приятелски. Нападателят на червените Джон Барнс може да свидетелства, че е бил замерян с банани по време на едно дерби, играно на "Гудисън Парк".

Заклет фен на Евертън като малък, днешният капитан на Ливърпул Джейми Карагър си признава, че през 1989 г. е празнувал така, сякаш Евертън са спечелили първенството. А всъщност тогава Ливърпул губи сензационно титлата от Арсенал в последния ден, в последната минута. Въпреки това отношенията между феновете в миналото са били сърдечни.
 

"Имаше силно изразено чувство за местен патриотизъм
по това време - казва Роган Тейлър, шеф на отдела за футболни проучвания в Ливърпулския университет. - До голяма степен беше нещо като град Ливърпул срещу останалия свят. За разлика от други места в Англия, феновете на Ливърпул и Евертън са в добри отношения. Всички празнуваха, когато клубовете се представяха добре. А след трагедията на "Хилсбъро" отношенията между феновете на двата отбора бяха възможно най-добри."

"Хилсбъро" беше голям удар за всички от града независимо кой клуб подкрепят, като и от двете страни скърбяха за 96-те загинали. Първият шал, завързан тогава за вратите на "Шенкли парк", беше син, а след това верига от сини и червени шалове свърза двата стадиона през Стенли Парк.

В началото на 90-те надмощието на клубовете от Мърсисайд бе заплашено от Лийдс, Арсенал и Манчестър Юнайтед. Двата гиганта все по-трудно постигаха успехите си. Последната си титла от първенството Ливърпул печели през 1990 г. Вече 20 г. Ливърпул няма титла. Сривът на Евертън е също толкова отчайващ. Купата на ФА през 1995 е единствената светлина през този период на посредственост. Когато сините разбраха, че великите дни са отмнали и няма да се върнат, потърсиха и намериха виновник за падението.

Трагедията на брюкселския ст. "Хейзел" през 1985 г. (там загинаха 39 италиански фенове преди финала за КЕШ Ливърпул - Юве 0:1) доведе до изхвърлянето на английските клубове от Европа. "Хейзел" винаги е била една от причините за враждата между феновете - казва Джордж Ор от списанието за Евертън "Блу Блъд". - Наказанието вбеси Евертън, както и другите 2 клуба, които пострадаха първата година - Норич и Уимбълдън".

Заради забраната Евертън, който стана шампион през 1985 и 1987 г., така и не получи шанс да се състезава в турнира за КЕШ. С имена като Невил Саутол, Питър Рийд, Кевин Шийди, Греъм Шарп, Анди Грей и Гари Линекер Карамелите имаха реални шансове да покорят Европа. Разбира се, феновете на Ливърпул не са на същото мнение. "Мисля, че това са глупости - отсича Джон Пиърман от списанието на Ливърпул "Редс Ол Овър". - Феновете на Евертън твърдят, че ако не беше "Хейзел", отборът им е нямало да се разпадне. Но Хауърд Кендъл отиде в Атлетик Б, който бе нещо като испанския Норич. А защо Ливърпул не се разпадна след трагедията?"

След "Хейзел" дойде "Хилсбъро", но обединителният ефект на втората трагедия започна да отшумява в началото на 90-те. Резултатите на двата отбора ставаха все по-лоши, а отношенията между феновете - все по-студени. Добронамерените шеги на "приятелското дерби" бяха заместени от далеч по-злобни и отмъстителни подвиквания. Дори табуто "Хилсбъро" бе осквернено: на 16 април 2001 г. минутата мълчание на 12-ата годишнина от трагедията беше помрачена от викове "Убийци, убийци" (заради "Хейзел") откъм агитката на Евертън. Оттогава ожесточението се засилва: Карамелите се гаврят с произхода на децата на Стивън Джерард, а червените - с обезобразеното лице на Джулиън Лескот, с недъга на дъщерята на Фил Невил, и с брата на Тим Кейхил, който е в затвора.

Вече се стига и до насилие
както през 2005 г., когато 33 фенове бяха арестувани след загубата на Евертън на "Енфийлд" с 1:2. През 2008 Фил Невил беше ударен и наплют, докато изпълняваше тъч на "Енфийлд". "Това са съвсем малка част от феновете - уверява Джордж Ор. - Пресата изкарва дербито по-лошо, отколкото е всъщност. Аз не мисля, че е толкова зле".
"Иска ми се да се върна във времето, когато да завършиш пред Евертън в класирането е било сякаш си спечелил първенството - размечтава се Джон Пиърман. - Тогава можеше да поспориш с фен на Евертън, да се пошегувате и после да се посмеете. Беше велико време за града, но за съжаление то отдавна е отминало."