Валенсия Атлетико Мадрид Селта

Любо Пенев: Аз счупих катинара, после напуснаха Стоичков, Костадинов, Балъков...

Любо Пенев даде голямо интервю npeg вестник "Леванте", в което говори основно за периода си във Валенсия. Той е част от отбора през първата половина на 90-те години, като вкарва 77 гола за прилепите. След това играе с голям успех за Атлетико Мадрид, Компостела и Селта. С дюшекчиите печели златен дубъл, реализирайки 22 гола в първенството и турнира за Купата на краля. С екипа на Селта пък забива хеттрик на Реал Мадрид.

 

26 октомври 1992 г. Вие тичате сам към вратата на Роберто на "Ел Садар" (стадионът на Осасуна), вратарят Роберто ви фаулира и съдията Диас Вега свири край на мача. Какво почувствахте?

 

- Че не е справедливо, трябваше да бием дузпа и аз, логично, щях да я вкарам.

 

Сега Диас Вега е един от шефовете на испанските рефери.

 

- Да, зная. Сигурен съм, че ако сега изгледа епизода, ще си даде сметка, че трябваше да продължи мача.

 

Бяхте 6 години във Валенсия, със 77 гола в 184 мача.

 

Футбол на високо ниво, в който ми се случиха много неща: много голове, асистенции, много борба със защитниците... Помня първия си гол във Валядолид (2:0 за Валенсия). Наскоро бях пристигнал и това бе първият мимач като титуляр.

 

Как беше идването ви във Валенсия?

 

- Срещнах се с Артуро Тусон (президент на Валенсия през втората половина на 80-те и началото на 90-те години), Роберто Хил, Родри... На мен нещата ми бяха пределно ясни -една година по-рано имах оферта от един немски клуб, но исках да играя в Испания. Пристигнах в един сто процента професионален футболен клуб, българският не беше толкова. Напуснах много млад България - на 22 години, в един период, в който комунистическият режим не даваше на футболистите да играят навън до навършване на 29 г. Аз счупих катинара. После напуснаха Стоичков, Костадинов, Балъков...

 

Защо позволиха на вас да напуснете, а не на останалите?

 

- Предполагам заради парите, Валенсия плати на ЦСКА 1 100 000 долара.

 

Само в ЦСКА ли бяхте играли?

 

- Да, в детските отбори на ЦСКА, моят баща и чичо ми играха там. Бяха двойка централни защитници, освен когато на единия му се тичаше повече и минаваше в центъра на терена. Аз продължих традицията.

 

Как научихте испанския толкова бързо?

 

 

- Човече, аз съм много съобразителен тип, много интелигентен. Нещата ми бяха ясни и още преди да дойда във Валенсия, се подготвих. Пристигнах на "Местая" с два речника под мишница - единият испано-български, а другият - българо-испански. Когато дойдох през септември, лигата беше започнала и бях в една стая с Воро. Познаваш ли Воро? Е, той също много ми помогна с испанския (ха-ха-ха).

 

Защото ви е говорил с диалекта от Валенсия?

 

- Естествено, имаше една много добра атмосфера в онзи отбор. 

 

Но вие имахте сръдня с Фернандо за капитанската лента?

 

Никаква сръдня, аз бях очарован да играя с Фернандо. Колкото повече са силните играчи, толкова по-добре. 

 

Онзи отбор на  Гуус Хидинк играеше много добре.   Какво ви липсваше, за да печелите титли?

 

- Да си довършваме работата. И да бъдем по-агресивни като гости. Бяхме състав добър треньор и добра атмосфера. Освен това имаше стабилна ръководна структура.

 

От кой треньор научихте най-много?

 

- От всички: Еспараго, Парейра, Хидинк... Може би Хидинк бе най-зрелищен, практикувахме много красив футбол.

 

Най-добрият футболист в онзи отбор?

 

- Колективът бе най-важното и всеки си имаше своите задължения. Две години след моя трансфер дойде Педжа Миятович, а и испанците бяха много добри: Фернандо, Воро, Хинер, Нандо, Роберто, Алваро... Също дойде и бразилецът Леонардо.

 

Как успяхте да спечелите публиката на "Местая"? С чар?

 

- С много труд и саможертви. Хората го оценяваха. Аз също обичам тази публика и я познавам.

 

Само че сега има футболисти, които са освирквани от трибуните. Вас не са ли ви освирквали?

 

- Всеки футболист е имал моменти на нестабилност,  повече или по-малко. Предполагам, че някой ден и мен са ме освирквали. Публиката на Валенсия е много критична, но тя дава всичко от себе си. Когато някой го освиркват, той трябва да се почеше по главата и да се запита какво става.

 

В коя част на Валенсия живеехте?

 

- На различни места. На "Авенида Арагон" (на нея има много прочут ресторант "Арагон 58"), на "Монте Пикайо"...

 

Доколко е истина репутацията ви на купонджия?

 

- Няма нищо вярно. Аз никога не съм се крил, когато съм излизал да пуша или да изпия една бира, или да гледам мач с моите приятели.

 

Много ли пушехте в националния на България?

 

- Някои пушеха, като винаги се пушеше в съблекалните, на масата за масажи, в банята, но не беше така само в националния на България, а във всички отбори.

 

Носи се и легенда колко усърдно сте се грижили за тялото си.

 

- Да, вкъщи имах салон с уреди за допълнителна работа. Много се поддържах: спортно меню, витамини... Резултатът се виждаше на футболния терен.

 

За хората, които не са ви виждали в игра, как бихте описали себе си?

 

- Един нетипичен нападател (с ляв крак), защото освен да вкарвам голове ми харесваше също да отивам на крилото, да участвам в играта... Бях бърз.

 

Има ли някой съвременен нападател, който да прилича на вас?

 

- Ибрахимович от последните години, който играе повече за отбора.

 

Как се справихте с болестта от февурари 1994 г. (тумор на тестиса)?

 

- Няма нищо. Трябва имаш силен дух и всичко се оправя. Почти всичко зависи от теб. След  4 или 5 месеца отново започнах да играя, да вкарвам...

 

Този сезон напуснахте Валенсия . През задната врата ли си тръгнахте?

 

- Не,  не, през голямата врата, никога през задната. Клубът не искаше да поднови с мен и аз исках да работя. Трябваше да си търся препитание, макар че основното ми желание беше Валенсия.

 

Затова ли си налетяхте с Пако Родж (тогавашен президент на Валенсия, на 21 февруари 1996 г. в мач за купата на "Местая" между Валенсия и Атлетико Мадрид)?

 

- Не, с Пако Родж беше за едни билети за Купата на краля срещу Депортиво. Сега се виждаме на "Местая" и отношенията ни са добри.

 

Онзи "воден финал" (за Купата на краля) срещу Ел Депор през 1995 г. ви се изплъзна заради...

 

- Ако мачът не беше прекъснат заради пороя, щяхме да го спечелим. В доиграните 10 минути след няколко дни не започнахме мача концентрирани. Бяхме прекалено отпуснати. И ни изненадаха.

 

И тогава подписахте с Атлетико Мадрид, който именно с вас в състава сиспечели златен дубъл - лигата и купата...

 

- Атлетико направи добри трансфери онази година и беше много силен отбор. Имаше силен характер, отбор, приличащ на сегашния Атлетико. Симео-не бе същият играч, както е и сега като треньор. И от Атлетико не си тръгнах по моя вина.

 

След това две години в Компостела и накрая в Селта, друг голям отбор.

 

- Това бе Селта с треньор Виктор фернандес, с чудесни футболисти като Макелеле и Мичел Салгадо, когото продадохме в Реал Мадрид. Освен тях Карпин и Мостовой, израелецът Ревиво... Много съм удовлетворен от моите 11 години в Испания. Дадох максимума и загубих много малко мачове.

 

След като тренирахте три години българския национален отбор, сега водите отбор от втора дивизия на България. Какъв е Пенев като треньор?

 

- Виждали ли сте ме като играч? Същият съм. Агресивен, взискателен, обичам да се отнасяме добре към топката, да показваме характер, да играем възможно най-близо до вратата на противника, да пазим топката. Опитвам да бъда максималист, да довършвам всичко докрай.

 

Следите ли Валенсия?

 

- Разбира се, че я следя и ме боли много, че толкова време нещата не вървят добре. "Местая" е стадион, който е много труден както за противника, но същевременно понякога и за местните, от домакина до шефа. Не всички стават, за да играят, да тренират или да ръководят в един град и един толкова специален отбор като Валенсия. Не всеки се вписва. Публиката на Валенсия не е глупава и защитава до смърт отбора си.

 

Интервюто е публикувано във вестник "Тема спорт"

Огнян Илчев

Видео
Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK