България

Роналд де Бур пред "Труд": България е страст и техника

Роналд де Бур е един от емблематичните футболисти на 90-те. Заедно със своя брат-близнак Франк двамата понесоха славния „Аякс“ към последната му трофей в турнира на европейските шампиони. Сега Роналд работи в школата на гранда и шлифова диаманти.
Преди световната квалификация България – Холандия славният Де Бур се съгласи да говори пред „Труд“.

 

 

 

 

– Г-н Де Бур, работите във футболната академия на „Аякс“. Колко нови звезди да очакваме от този легендарен клуб?
– Талантът е едната страна. Имаме концентриран невероятно много талант на едно място. Бих могъл да кажа седем или осем имена, които притежават впечатляващи качества. Но пак ще повторя, че това е едната страна. Първата стъпка в развитието.
– Защо в последните години „Аякс“ не може да се противопоставя на големите сили във футбола?
– Лесно е обяснението. Вече не можем да задържаме най-добрите ни играчи. Примамват ги други клубове, които са много по-богати от нас. Миналата година като треньор в „Аякс“ играх срещу „Панатинайкос“ в евротурнирите с отбор, чиято средна възраст беше 20 години и шест месеца. Ако искаш да се противопоставиш на големите оръдия във футбола, трябва да имаш добри, но и опитни играчи. Хора между 25 и 27 години.
– Вашият „Аякс“ от 90-те години навъртя серия от 42 мача без загуба, спечелихте Шампионската лига и бяхте млади. Значи младостта не е порок.
– Само че когато спечелихме Шампионската лига през 1995-а, аз тъкмо щях да навърша 25 години. Пет години повече са абсолютен бонус. Сегашните момчета са по на 19, 20 години.
– Финалът на Шампионската лига срещу „Милан“ през 1995 година ли е най-големият ден във вашата кариера?
– Да, може да се каже и така. Също беше много приятно, когато триумфирахме като световен клубен шампион в Токио в края на 1995-а.
– Какво означава за едно младо момче да влезе в първия тим на „Аякс“?
– Дебютът ми го даде Йохан Кройф. Чувствах все едно мога да победя всеки. Вкарах тогава и първия си гол за „Аякс“. Един специален момент. Да носиш красивата фланелка на „Аякс“ – това е все едно най-голямата мечта в живота ти се е сбъднала. Казах си – започна се! Но трябваше от дебютант да стана титуляр. После целта ми бе да съм национал на Холандия, а след това и лидер на родината ми.
– През 90-те години имаше два великолепни отбора – „Барселона“ на Йохан Кройф и „Аякс“ на Луис ван Гаал. Холандската треньорска школа ли е №1?
– Холандия има големи треньори, не само те двамата. Винаги страната е опитвала да направи възможно най-добрата образователна система. Познавате най-големите, но в юношеските академия има уникални треньори. А там е трудно да научиш децата и да ги подготвяш за живота на професионалист. Винаги искаме да атакуваме и да вкарваме голове. Затова хората по света харесват холандския футбол.
– Наследството на Йохан Кройф е тоталният футбол. Вие го познавахте лично. Има ли треньор, който успя да повтори неговия стил?
– Йохан е първият, който промени тотално футбола. За него най-важното е атаката! Нападателите трябва да пресират, трябва да има атракция. Гуардиола на първо място, а и Франк Рийкард до голяма степен, успяха да повторят стила на Кройф. Но той си остава най-добрият.
– Бихте ли сравнили Кройф и Луис ван Гаал?
– Напълно различни типове. Макар че футболът им е подобен – винаги трябва да се атакува, да се държи топката, да се пресира. Играл съм и при Луис, и при Йохан. Целите винаги са били еднакви. Като хора бяха много различни. Йохан винаги е изглеждал много спокоен, дори отпуснат. Винаги се усмихваше. Луис също се усмихваше, но беше фокусиран, дисциплиниран. Винаги разузнаваше възможно най-подробно съперника. Докато Йохан много не се интересуваше как играят срещу нас. Той вярваше в качествата на своя отбор. Луис също вярваше, но се съобразяваше със съперника. Ван Гаал беше работохолик, а Кройф не бе. Но Йохан беше просто един гений. Не, нека кажа, че и двамата са гении, но от различен тип.
– Вие и вашият брат-близнак Франк отидохте от „Аякс“ в „Барселона“ – един клуб с много холандско влияние. Защо вие останахте само около година?
– Играх година и половина. Когато Луис ван Гаал напусна „Барселона“, аз загубих мястото си в състава. Получих и тежка контузия. Никога не ми е било приятно да съм резерва. Когато се възстанових, Луис вече го нямаше и за кратко време на всички холандци от „Барса“ ни се наложи да напуснем.
– Всички казват, че да играеш в Старата фирма, както по света наричат дербито „Рейнджърс“ – „Селтик“, е специално. Как избрахте да отидете в „Рейнджърс“?
– Защото там имаше холандски треньор – Дик Адвокаат. Отборът участваше в Шампионската лига, а ми предложиха четиригодишен договор. В разговорите ме впечатлиха. В „Рейнджърс“ изкарах хубаво време. Не, точната дума е… невероятно време! Старата фирма е незабравим мач. Атмосферата е великолепна.
– Бихте ли сравнил този мач с Ел Класико или „Аякс“ – „Фейенорд“?
– Да, и ще кажа, че е с една стъпка по-високо. Заради емоциите.
– Срещал ли сте се със Стилиян Петров? Той играеше на вашата позиция в „Селтик“.
– Много пъти сме играли един срещу друг. Стилиян се представяше отлично, а и беше много добро момче. Всички го обичаха. Знам, че се разболя тежко, но успя да се възстанови. Той е пример за голям играч с голяма кариера.
– Първото ви световно първенство беше през 1994 година. А тогава пък бе пикът на България. Помните ли нещо за нас?
– Целият свят говореше за вашия отбор. За Стоичков, за онзи, който беше без коса…
– Лечков.
– Да, Лечков. Вие бяхте голямата изненада и всички вас гледаха. Говорих си със Стоичков за това време, когато участвах в мач заедно с бивши играчи на „Барса“ в Мексико миналата година. Той наистина беше един от най-специалните.
– Тегне ли някакво проклятие върху холандските отбори на мондиали? Имате три загубени финала, но не и титла.
– Мнозина ще кажат – да, така е. Аз бих отвърнал, слагайки белите очила, че това, което сме постигнали, е страхотно. Ние сме малка държава със 7 милиона души население, а на толкова много мондиали сме се представяли добре. Мисля, че заслужава да се гордеем. Нека направим сравнение и да видим колко отбори са се класирали толкова пъти на полуфинали и финали.
– Идва световна квалификация между Холандия и България. Какво знаете за нашия отбор и какво очаквате от двубоя?
– Почти нищо не знам за сегашния български отбор. В дните преди мача ще се запозная. Сега не съм подготвен. В историята българският отбор винаги е известен със своята страст и отлична техника. Сигурен съм, че ще бъде здрав мач. Ние вече нямаме толкова силен отбор, за да се чувстваме фаворити срещу всеки. Ще ни бъде трудно. В момента няма как Холандия да не е фаворит срещу България. Но за нас най-важното не е един мач, а да се класираме за финалите на световното първенство.
– Кой ще се класира от групата?
– На първо място ще е Франция. Втора ще е Холандия.

 

 

 

Източник: "Труд"

Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK