Локомотив (ГО)

Ивайло Йорданов: Нося Горна Оряховица в сърцето си

Директорът на Локо ГО Ивайло Йорданов коментира случващото се в клуба след неговото завръщане в интервю за „България днес”.

 

- Ивайло, от стадиона в Горна Оряховица тръгна към големия футбол и игра полуфинал на световно първенство. Какво почуства, когато стъпи отново на терена на местното "Локо"?

- Минаха много години от тогава и нещата са се променили. Стадионът е нов, различен от това, което помня от едно време... Почуствах се у дома, когато стъпих на тревата. Много неща преживях в този град, никога няма да ги забравя. Имах две прекрасни години като футболист в Горна Оряховица. И града, и отбора ги нося в сърцето си.

- Вкара доста попадения за Локо, кое от тях е най-специалното за теб?

- С фланелката на Локо станах голмайстор на България и всяко едно попадение е ценно за мен. Не бива да се забравя, че във футбола е важен не само този, който вкарва топката във вратата. Просто аз бях човекът, който завършваше атаките на отбора. Работата на моите съотборници беше не по-малко отговорна.

- Като футболист си тръгна от Локо през 1991 г., като остави в касата на клуба 500 000 долара - голяма сума за онези години. Какво се е променило сега в клуба?

- Ситуацията в нашия футбол можеше да бъде много по-различна, ако невероятната енергия, отприщена след четвъртото място на световното в Щатите, беше насочена в правилната посока. Пропуснахме момента да направим модерни спортни бази още тогава, за да може децата да тренират при добри условия. Така щяха да бъдат създадени условия за развитието на ново поколение качествени футболисти. Трябва да се поучим от допуснатите грешки и повече да не ги повтаряме.

- Какви бяха думите ти към футболистите в съблекалнята, всички те мечтаят за кариера като твоята?

- Отборът трябва да бъде едно цяло. Всички сме в една лодка и трябва да гребем заедно в правилната посока. Ако дори един в нашата лодка наруши ритъма, това се отразява на всичко, което отборът се опитва да постигне. В основата трябва да бъде поставена общата цел. Нужно е целият клуб да работи за нея.

- Какви са първите задачи, с които се захващаш като спортен директор на Локо?

- Най-важното в момента е всички ние, които работим в Локомотив, да направим така, че отборът да остане в Първа лига. Това е задачата пред нас. Засега всичко останало остава на по-заден план.

- С новия старши треньор на Локо Сашо Димитров си работил и в Берое, как сте разпределили отговорностите си сега?

- В съблекалнята ще влиза само той. Няма да има намеса от директорите в клуба. Дори аз няма да влизам в съблекалнята. Отборът трябва да се успокои. Когато началниците започнат да се прескачат в съблекалнята, това е лошо за отбора. Знам го от моята кариера като футболист в чужбина. Там всеки си знае задълженията и не се меси в работата на другите.

- Бившият ти съотборник в националния отбор Петър Хубчев разпрати повиквателните за мача с Холандия. Какви са твоите очаквания за тази среща?

- Петьо Хубчев се е заел с една много трудна задача. Но Холандия е напълно преодолим съперник. Не са нещо особено. За отбора на България е важно как ще бъдат мотивирани футболистите и какво ще покажат на терена. Защото, каквото и да прави треньорът, на игрището излизат играчите. Футболистите трябва да слушат Хубчев и да изпълняват неговите тактически указания, другото е равносилно на провал.

- Какъв е начинът да се противопоставим на холандците?

- Не мога да давам съвети на Хубчев. Надявам се отборът да върне хората по трибуните. Ще бъде страхотно, ако българските фенове ходят на мач не защото съперникът е пълен със звезди, а за да се радват на своите момчета. Публиката се връща на трибуните с добра игра. Точно това трябва да се постараят да правят националите. Както срещу Холандия, така и във всеки друг мач.

- Ще гледаш ли мача на стадиона?

- Ще отида на стадиона, ако програмата на Локомотив позволява да бъда в София на 25 март. Винаги съм оптимист и мачът срещу Холандия не прави изключение. На терена излизат 11 срещу 11 при резултат 0:0. Така че всичко е възможно!

- Синът ти, който носи и твоето име, вече порасна. Запален ли е по-футбола?

- Ивайло скоро ще навърши 11 години и играе всички спортове. Не съм от онези родители, които искат на всяка цена децата им да се развиват в избраната от тях професия. Много често синове на известни футболисти страдат от това, че не могат да излязат от сянката на бащите си. Вярвам, че всеки човек има свой предначертан път още от деня на своето раждане. Съдба. Единственото, което мога да направя, е да помагам на сина си да успее в това, което той самият иска да постигне. Насила хубост не става. Няма да го карам да прави нещо, което той не желае.

- Дъщеря ти Мария в България ли живее?

- Мария тази година завършва право в Лисабон. Тя се роди в Португалия, там израсна. Животът й е свързан с тази страна. Исках тя да се занимава със спорт, но не съм налагал желанието си. Не съм я карал да учи и право. Тя си го избра. За да няма после: "Ама вие ме накарахте..." Отгледал съм и съм възпитал още две, вече пораснали момичета. Татяна е на 17 години, а Десислава на 24. Аз също съм получавал свобода от от моите родители и това се предава напред през поколенията. Всъщност ти знаеш ли, че едно време бях и борец?

- Това явно малко хора го знаят. Как избра между борбата и футбола?

- В Самоков тренирах едновременно и борба, и футбол. И не бях лош борец. Но реших, че няма повече да ходя в залата и остава само футболът. Тогава треньорът по борба дойде вкъщи да говори с родителите ми. Думите на татко никога няма да ги забравя. Той каза: "Ивайло сам избира." Това се случи през 1982 г. и още е пред очите ми. Това за мен е ярък пример и сега уча децата си по същия начин.

 

Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK