Етър Велико Търново

ФК "Етър" е футболен клуб, създаден през 1924 год. във  Велико Търново.
Шампион на България за сезон 1990/91 година. 
Tрети на България за сезон 1988/89 - 1989/90 година.През 1990 год. 1991 год. 1993 год. полуфинал за купата на България.През 1990/91 година печели и първата купа на БФС.
През 1994-95 година е първи носител на купата на професионалната футболна лига.         Осмина финалист в турнира за Националната купа: по това време официалното й наименование е Купа на България - 2004/05 год. 
Във Велико Търново (до 1965 год. - Търново) през отделни периоди са съществували различни футболни отбори. Най-популярен от тях е Етър (Ф.К. Етър е създаден  през 1924 год. на 24 април, чрез обединяването на съществувалите до тогава - "Младежки спортен клуб", "Слава", "Феникс" ,  "Виктория" и "България"  и  други три квартални тима). През 1926 год. Клубът  за  първи път участва  в  държавното  първенство. През периода  1946-1957  год.  Носи  имената   "Трапезица",  "Ударник",  "Червено знаме", "Спарта"   и   ДНА.  През  1946  год.  Етър,  заедно  с  Юнак,  формират  физкултурно дружество Етър-Юнак. През 1947 год.  то е преименувано отново на Етър, но същата година,  е  присъединено  към  Трапезица  (новоучредено физкултурно дружество,  в състава на което са влети всички спортни организации в града). В края  на  1949 год., след поредната реформа, край Царевец започват да се обособяват доброволни спорт-  ни организации на ведомствен принцип. През 1957 год. те са обединени в дружество   за физическа култура и спорт Етър.От 1969 год. отборът играе в „А“ група с две крат- ки прекъсвания  между  1975-79  и  1980-81 год. През 1985 год. на  негова  основа  се образува футболен клуб Етър, който започва да се развива самостоятелно. През 2002 год. в старопрестолния град е основан друг  футболен клуб - Етър 1924. Преди  нача-лото на сезон 2002/03 год. той се обединява с Ловико (Сухиндол)  и  Ф.К. Етър  като името и седалището на отбора остават непроменени.
На международното поприще Етър представя България повече от добре-през 1974 год. Етър играе за купата на УЕФА и е отстранен  от  Интер.  През 1982  год.  в  Индонезия отборът печели силен турнир. През 1983 год. отборът играе  под  името  Б  национален отбор  на  турнир  в  Португалия. При  първото  си  участие  за  Интертото  Етър  заема първото  място  в  своята  група  в  надпревара   с  отбори  от  Швеция, Чехословакия и Германия.  Най - големите си успехи отборът  постига  през  годините  1989-1991  год., когато печели две трети места (1989 и 1990), два полуфинала  за  купата  на  България (1990 и 1991), както и шампионската титла през 1991 год. и последната  купа  на  БФС (бившата купа на Съветската армия). Купата  на  БФС  е  български  футболен  турнир. Организиран е от Българския  футболен съюз. Явява  се  продължение  на  турнира  за Купата на Съветската армия (1946-1990 г.). Състои се през сезона 1990/91. Победител в турнира става отбора на Етър,  който на финала, игран  на  5 юни 1991 г.  в  Сливен  на стадион Хаджи Димитър  побеждава  Нефтохимик  с  2:1 след голове на Петър Рашев и Андриян Гайдарски за Етър и на Димитър Добревски за Нефтохимик.
Тогава  в  отбора играят футболисти  като Красимир Балъков,  Бончо Генчев, Цанко Цветанов, Трифон Иванов,  Илиян Киряков, Нико-лай Донев, Емил Димитров. Старши-треньор на шампионския отбор е Георги Василев, а помощник-треньор – Стоян Петров.
За КЕШ Етър среща шампиона на Германия Кайзерслаутерн, като малко не достига на отбора  да  го  отстрани. През следващите 2  години отборът заема  4-та  позиция. През 1995 год., вече под ръководството на Стоян Петров, отборът става първият носител на Купата на Лигата, а след още две играе финал. През 1998 год. Етър изпада в Б група, а през 2000 год.отборът стига до дъното и изпада във В група. През 2002 год. се създава нов клуб който е обединен със стария и с Ловико (Сухиндол), заиграва  в  Б група под името "ЕТЪР 1924".
Етър играе мачовете първоначално на стадиона на  Старото  Военно  училище,  който носи  името  "Колодрума".  На 24 май  1958 год.  отборът  се  мести  на  новооткрития стадион "Ивайло" с  капацитет  от 20 000 седящи места (6000 под козирката) и изкуст-вено осветление.   
9 юни 1991 г. - златната дата в историята на великотърновския футбол. На Националния стадион "В. Левски" течеше 12-та минута, когато Игор Кислов се пребори за топката, тя отиде у свободния Мирослав Байчев и той я прати в мрежата на "сините". Останалото бе тръпнещо очакване за края на мача, когато последният сигнал на Борислав Александров вкара "Етър" в историята. "Болярите" надиграха и "Левски", а победата узакони първата им шампионска титла.
Успехът бе най-подходящият финал на една невероятна година, която завинаги запази място на скромния великотърновски тим сред големите. Всъщност "Етър" вече бе недостижим на върха още след равенството в Бургас три кръга преди края, после надигра у дома и "Локо" (Сф) с гол на Бончо Генчев.
От 30-те си мача "виолетовите" спечелиха 18, в осем завършиха наравно и загубиха само четири. Минаха през Хасково, уплашиха ЦСКА, вкараха общо 5 на "Левски", унижиха "Локо" (ГО), отказаха "Славия".
За днешните фенове това е само суха статистика и думи, думи, думи. За нас, съвременниците на тази толкова жадувана и мечтана титла, обаче е онова усещане, което те хваща за гърлото, а всякакви думи са излишни.
Годините наистина текат неусетно. Цели 15 изминаха от онзи миг, когато щастливият Николай Донев вдигна над главата си шампионската купа, Гочето Василев за първи път полетя във въздуха, 6000 столичани по трибуните се смълчаха, шефът на БФС Димитър Ларгов окачи златните медали, а една възторжена агитка запя новата си песен: "А Етър шампион, але, але..."
Днес времената са други, героите  също. В дните около оцеляването на "Етър-1924" в професионалния футбол някъде пропадна и идеята за отбелязване на юбилея. Сякаш за сетен път да ни напомни, че днес я няма единността и общите усилия за голямата кауза, която тогава изкачи великотърновския футбол на шампионския връх.
Остават спомените. За Бончо и Краси, Кольо Донев и Кислов, Илиян и Цанко, Първанов, Червенков, Сашо Христов, Генчо Генчев, Калоян и Гошо, Проданов и Димов, Попето, Рашев и Гайдарски.
И надеждата, която никога не умира. Защото "Етър" на старобългарски означава "бързотечаща вода", а народът е казал: където е текло, пак ще тече.

Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK