Последни новини
Деймиън Дъф: Стоичков беше феноменален!
Деймиън Дъф, един от най-обичаните ирландски футболисти, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по TV+. Легендарният капитан на Ейре има 100 мача пред признатата за най-велика в света ирландска публика. Дъф беше една от първите покупки на Роман Абрамович в Челси. И едно от остриетата на Жозе Моуриньо при първите две титли на „сините“ от Лондон. Много пъти е играл и в България. Участва в един зрелищен двубой срещу ЦСКА на „Българска армия“, завършил 3:3. По-късно натрупа 130 мача за Фулъ, където бе заедно с Димитър Бербатов.
– Здравейте, мистър Дъф! Вие бяхте една от големите звезди на турнира за купата на легендите в Москва. Какво бе чувството да си част от такъв отбор?
– Фантастично е. Докато съм жив ще съм пристрастен към футбола. А когато мога отново да застана до такива велики имена като Христо Стоичков, Гайска Мендиета, чувствам едно огромно удоволствие. Организацията в Русия беше на ниво. За съжаление не успяхме да спечелим турнира. Руснаците имаха много млад и силен състав. Но на такива турнири титлата не е от значение. Горд съм, че бях част от шоуто.

– През лятото в Русия ще са финалите на световното. Ирландските фенове са най-обичани по света от неутралните привърженици, така е и в България и ще ни липсвате. Защо Ейре не успя да се класира за мондиала?
– Бяхме близо. Накрая направихме един лош резултат срещу Дания. За всички нас, ирландците, е много разочароващо, че няма да играем на световното първенство. Радвам се, че мнението за нашите фенове по света е толкова положително. Това ни прави още по-разочаровани, че няма да играем. Сигурен съм, че нашите фенове дори от дома си няма да пропуснат мач от световното.

– Каква е магията на ирландските фенове?
– Алкохолът.

– Наистина ли?
– Вероятно.

– А каква е разликата между ирландските и английските фенове?
– Нашите искат да пеят и да се забавляват. А англичаните искат да воюват. Вижте – ирландците наистина обичат купона. Обичат да подкрепят отбора си. Например на Евро 2012 ние не се представихме добре на терена, но имахме най-голямата подкрепа. Всички говореха за нашите запалянковци.

– Вие бяхте капитан на отбора от Евро 2012. Рекордьор сте по мачове в националния тим на Ейре. Кой е най-ценният момент за вас?
– За всеки би трябвало да е чест да играе за родината си. Всички мачове, които съм натрупал, са ми ценни. С Челси спечелих Висшата лига, играх също във Фулъм, Нюкасъл, Блекбърн. Но нито един от мачовете в клубните отбори не може да се сравни с чувството да си национал на Ейре. Всеки от тях е означавал огромна емоция за мен и си ги ценя до един.

– Какво е усещането, когато застанеш пред „зелената стена“?
– Както казах – невероятно. Най-специалният момент в кариерата ми.

– Как мина за вас последния ви мач срещу Италия на европейското?
– Бях взел решението предварително. Знам, че бе дошло времето да се оттегля. Не ми беше трудно, защото съзнавах, че не бъркам.

– Светът съчувстваше на Ейре след онзи бараж, когато Тиери Анри подаде с ръка за гола на Франция, който ви изхвърли. Как минахте през този момент?
– Много, много трудно е да приемеш такова решение. Но пък сигурно мнозина биха направили като Тиери Анри. Това е футболът. Накрая Франция отиде на световното първенство, а ние отпаднахме. За съжаление така се развиха нещата.

– Целият свят харесва ирландския национален отбор, но защо вашите клубове не са силни?
– У дома в Ирландия няма много пари. И съответно няма как да се купят силни футболисти. Младите още в тийнейджърска възраст отиват в Англия. Никой не иска да остане у дома. От този факт първенството ни страда.

– Вие сте легенда на Блекбърн, един от малкото клубове спечелили титлата в ерата на Висшата лига. Защо клубът се срина и изпадна в долните дивизии?
– Вероятно заради неправилно управление. Когато бях там, на върха беше Джак Уокър. Той по-късно продаде Блекбърн. Мисля, че следващите собственици не бяха готови. Отборът изпадна, приходите намаляха. Много е трудно да се върнеш във Висшата лига. Вярвам, че един ден това все пак ще се случи. Разочароващо е сегашното положение, защото Блекбърн е велик клуб.

– Като играч на Блекбърн посетихте веднъж София. Помните ли този драматичен мач?
– Да, спомням си… Мисля, че играхме за Купата на УЕФА. Отстранихме ЦСКА в два мача. Винаги ми е било приятно да играя на софийските стадиони. Винаги ми е вървяло там. Специално за моята игра говоря. Не знам защо е така, но съм го запомнил. На мача, за който говорим, помня също, че беше много мъгливо време.

– Поведохте с 3:0, но ЦСКА изравни до 3:3.
– Най-добре си спомням нашия тогавашен треньор Греъм Сунес. Кара ни се страшно много след мача.

– Колко пъти сте играл срещу български съперници?
– Няколко пъти. Често се събирахме в една група с националния отбор на България в квалификации. Както ви казах, много пъти идвах в София и все се наслаждавах.

– Кой български играч харесвате?
– Когато бях съвсем млад, като всички гледах дриймтима на Йохан Кройф и Барселона. Там звездата беше Стоичков. От световното първенство си спомням добре и Лечков – този с голата глава. По-късно вече ми харесваше Бербатов, когато играеше в Манчестър Юнайтед. Но стане ли дума за български играчи, по-голям от Стоичков няма.

– През 2002 година УЕФА ви постави в идеалния си отбор. Какво направихте?
– Може би защото бях силен и на световното първенство в Япония и Южна Корея. Бях млад, пълен с енергия.

– Вие сте едно от първите попълнения на Роман Абрамович в Челси. Мислите ли, че той вече успя да направи истинска футболна империя?
– Феновете на Челси могат само да му благодарят за нещата, които направи за клуба. Съгласен съм с вас, че Абрамович създаде империя. Отборът днес е световна сила, а преди никога не е бил.

– Как работихте с треньора Жозе Моуриньо?
– Всички го знаем – труден е. Но на мен ми харесваше съвместната ни работа. С него успехите се върнаха на „Стамфорд Бридж“.

– Мислите ли, че ще успее и с Манчестър Юнайтед?
– Тази година нямаше шанс, защото Манчестър Сити е прекалено силен. Но щом като преподписа договора си, хората в Юнайтед явно залагат на него. Може би ще успее да стане шампион догодина.

– Как се преборихте за титулярно място с Ариен Робен, с когото бяхте съотборници в Челси?
– О, не беше само той. В Челси бяха също Джо Коул и Шон Райт-Филипс. За всички ни обаче това състезание беше интересно и важно. Караше ни да се подобряваме.

– Имате два много важни гола за Челси – един срещу Барселона в Шампионската лига и един срещу Манчестър Юнайтед за Купата на лигата. Те ли са най-паметните в кариерата ви?
– Не бих казал точно така. Но пък за мача с Барселона още дълго ще се говори. Хубави времена бяха. Наслаждавах им се.

– Два пъти станахте шампион на Висшата лига с Челси. Кога ви беше по-трудно?
– Вторият път. Винаги е по-трудно да защитиш трофея си, отколкото да го спечелиш за първи път.

– Как мислите, че се разви Висшата лига от вашето време досега?
– Става все по-бърза. Имам чувството, че за десет години футболът вдига скоростта. Но не съм на терена, за да го усетя отвътре. Сегашният Сити е може би най-добре играещият отбор в историята на Висшата лига.

– Челси спечели Шампионската лига през 2012 година, когато вече не бяхте там. Защо отборът не успя с Жозе Моуриньо?
– Може би не ни достигна малко късмет. Вероятно се сещате за онзи полуфинал срещу Ливърпул. Луис Гарсия ни вкара гол, който май не беше…истински гол. Тогава за Челси беше по-важно да стане шампион на Англия.

– Следващата ваша стъпка е Нюкасъл, също един велик отбор. Но защо и този клуб, подобно на Блекбърн, не е в най-добро състояние години наред?
– Не мога да коментирам политиката му. Имаше някои странни попълнения на трансферния пазар. Не се включвам между тях, разбира се. Нюкасъл е трудно място за игра. Феновете очакват много от теб. Когато липсват резултатите, за футболистите става доста тясно.

– Четвъртият ви тим е Фулъм. Стигнахте с него до финал в Лига Европа, но загубихте. Бихте ли ни разказали?
– Атлетико беше един изключителен отбор с нападатели като Диего Форлан и Кун Агуеро. Знаехме, че много трудно можем да ги бием. Но през този сезон Фулъм изживя едно фантастично приключение в Европа. Сега стискам палци на отбора да успее да се върне във Висшата лига. Фулъм беше едно много приятно място за игра.

– Там играхте заедно с Димитър Бербатов. Какъв съотборник беше той?
– Не говори много, не тича много. Но получи ли шанс, винаги вкарва. Затова и кариерата му е толкова успешна.

– Играл сте и срещу Стилиян Петров, който беше капитан на Астън Вила. Изправял сте се също срещу Мартин Петров, който бе в Манчестър Сити и Болтън. Имате ли спомени от сблъсъците срещу тях?
– Двамата Петрови бяха наистина силни съперници. Мартин имаше впечатляващ ляв крак. А за Стан знаех много по-рано, защото съм голям фен на Селтик. Ирландците традиционно подкрепяме Селтик. Много се радвам, че Стан отново е здрав. Пребори болестта и го поздравявам. Това е най-важното нещо в живота му.

– В кариерата ви сте имал велики треньори като Клаудио Раниери, Жозе Моуриньо и Джовани Трапатони. Кой от тях цените най-много?
– Може би Моуриньо, защото с него два пъти спечелих Висшата лига. Много хубави години бяха. Трапатони пък е невероятен човек, има уникална харизма.

– Съгласен ли сте, че Висшата лига вече не е английско първенство?
– Да, няма нито много англичани, нито много ирландци. Тъжно е. Клубовете имат най-много пари и канят най-добрите футболисти.

– Как ще коментирате парите, които се дават на трансферния пазар?
– Като луди. Преди 20 години мен ме купиха за 17 милиона паунда. Тогава говореха, че това са луди пари. С всяка година цените стават все по-големи. Челси плати за мен 17-те милиона. Представете си сегашните трансфери и ги сравнете с моя. Луда работа.

– Каква е прогнозата ви за световното първенство?
– О, Господи, труден въпрос. На Русия ще е много трудно. Нямат достатъчно класа в момента. Най-много искам Аржентина да стане световен шампион, защото се надявам Лео Меси да спечели и тази купа. За мен той е най-великият футболист за всички времена.

– Мислите ли, че мондиалът ще предреши новия носител на „Златната топка“ или тя е резервирана за един измежду Меси и Роналдо?
– Категорично съм за Меси. Той трябва да я спечели. Не Роналдо.

– Опитахте и треньорска кариера. Докъде стигна тя?
– Започнах в моя първи отбор в Ейре – Шамрок Роувърс. Тренирам юношеския тим до 15 години. Харесва ми тази работа. Ще видим докъде ще стигна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *