Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ излъчи специално интервю с легендарния вратар Икер Касийяс. Сан Икер или в превод Свети Икер – това е прозвището, което феновете на Реал (Мадрид) са дали на една от най-големите легенди в историята на “кралския клуб”. А за да бъдеш признат за един от най-великите играчи, за един от светиите, носили екипа на световния гранд, значи наистина трябва да си необикновен. А такъв несъмнено е Сан Икер, или просто Икер Касийяс. Спечелил е три пъти Шампионска лига, има пет титли в Примера дивисион, световен и двукратен първенец на Европа, рекордьор по мачове за националния отбор на Испания със 167 срещи. За съжаление обаче сърдечен проблем принуди Касийяс да прекрати професионалната си кариера. На 1 май 2019 г. на тренировка с тима на Порто получи инфаркт и така и не успя да се завърне на терена.
Здравей, Икер. Започваме направо с „Ел Класико“ – какво е този мач за теб?
За мен „Ел Класико“ е мач, който кара всички фенове да затаят дъх и целият футболен свят тръпне в очакване да види двата най- големи клуба един срещу друг.
Какво означава за един играч да стане част от историята на този сблъсък?
Това е един от най-важните моменти в кариерата на даден състезател, защото това е мачът, в който едни срещу други се изправят най-големите футболни звезди, най-добрите играчи в света. Освен това „Ел Класико“ е най-важният мач през сезона в Испания, защото от неговия резултат почти винаги зависи и изходът от битката за титлата.
Атмосферата на стадиона в тези мачове е наистина специална. Какво е усещането обаче да носиш фланелката на Реал (Мадрид) на препълнения „Камп Ноу“?
Разбира се, че преди срещата има известна нервност, може би и малко напрежение, несигурност дали всичко ще мине по план. Но когато стъпиш на терена, всичко това остава на заден план. Абстрахираш се от всичко, включително и феновете и се опитваш да дадеш най-доброто от себе си.
Какъв съвет би дал на играчите, които в момента са част от състава на Реал (Мадрид) за сблъсъка с Барселона?
Ще ги посъветвам да се наслаждават на тези сблъсъци и да не се поддават на емоциите, независимо колко враждебна може да бъде атмосферата на „Камп Ноу“. Това е невероятен стадион, но в крайна сметката феновете не играят долу на терена, всичко зависи от играчите – те трябва да са уверени във възможностите си и да се абстрахират от случващото се по трибуните.
Ти дебютира в „Ел Класико“ през сезон 1999/2000 в мач, който Реал (Мадрид) спечели с 3:0. Какво си спомняш от онзи двубой?
Да, спомням си ясно, че беше на „Сантиаго Бернабеу“ и ние спечелихме с 3:0. Никога няма да забравя този двубой, защото това беше първият път, когато феновете на стадиона скандираха моето име и то още в дебютния ми мач срещу Барса. Да си призная, не стана много атрактивен двубой, защото тогава и двата тима бяха в лоша форма, но пък ние успяхме да спечелим и да донесем радост на нашите фенове.
Изиграл си общо 27 мача „Ел Класико“. Има ли някой от тях, който е по-специален за теб?
Има много специални мачове. Спомням си двубоя, когато играчите на Барса ни направиха шпалир, след като тъкмо бяхме спечелили титлата в Ла Лига. Имам ярък спомен и от загубите ни с 0:5 и 2:6 на „Бернабеу“. Това също бяха специални мачове, защото съм наясно, че в спорта има както победи, така и поражения. Спомням си и много сблъсъци с Барса, които не са били чак толкова атрактивни и резултатни, но са били изключително важни и решаващи – като например победата ни с 1:0 на „Камп Ноу“ с гола на Жулио Баптища. Наистина през годините е имало някои уникални мачове „Ел Класико“.
А в някои от тези мачове, които изброи, спомняш ли си някое специално спасяване, което си направил и е било решаващо?
Малко е срамно, но ще кажа, че се представих най-силно в един мач, който завърши 1:1. Тогава Барса беше в страхотна форма, а ние изпитвахме много трудности. В онзи двубой Роберто Карлош беше изгонен, ние трябваше да удържим техния натиск и аз се представих наистина силно. Затова казах, че малко ме е срам, защото стигнахме само до равенство, а в Реал винаги сме играли само и единствено за победа.
А след всички сблъсъци с Барса – кой е бил съотборникът, който е имал най-голямо влияние върху теб в тези мачове?
Винаги съм харесвал Роналдо Назарио – Феномена. Той просто беше играч, който притежаваше нещо специално, което не може да се обясни. Той беше изключителен футболист, а освен това беше играл и в двата клуба в различни етапи от кариерата си. Докато беше в Барса, беше все още млад, докато в Реал вече разчиташе много на опита си, но в двата случая беше феноменален.
А кой е най-трудният опонент, срещу когото си се изправял в битките с Барса?
Наистина е много трудно да кажа, защото през годините в Барса е имало някои наистина уникални играчи. Но лично аз винаги съм харесвал Самуел Ето’о. Той откровено ненавиждаше Реал (Мадрид) и в мачовете срещу нас играеше като разярен звяр, опитвайки се да се докаже още повече. Имало е случаи, когато наистина ми е носил кошмари.
Какво мислиш за последното издание на „Ел Класико“, в което Реал спечели с 2:1?
Мисля, че се получи много интересен двубой. Преди срещата всички говориха колко лесно ще бъде за Реал да спечели, защото Барса изживява един от най-трудните периоди в историята си, но на терена за пореден път се видя, че в този дуел моментната форма няма никакво значение. Може би това, че играчите на Реал имат малко повече опит в подобни битки, им помогна в крайна сметка да вземат успеха.
Да се насочим и към твоята област – вратарският пост. Тер Стеген и Куртоа – какво би казал за тях?
През годините съм забелязал, че много често в сблъсъците „Ел Класико“ един от двамата вратари играе ключова роля за успеха на своя тим. Това се е случвало и с Тер Стеген, и с Куртоа. Неслучайно, те са двама от най-добрите в света на своя пост. За мен, като вратар, винаги е хубаво да видя, че някой измежду тях е имал заслуга за победата на своя отбор.
Може ли да анализираш играта на двамата?
Тер Стеген е ключов състезател за Барса вече години наред. Въпреки че в момента клубът изпитва огромни трудности и това се отразява на играта на отбора, той все пак успява да показва най-доброто от себе си и да вади тима си в немалко мачове. Той играе изключително добре с крака и усеща по невероятен начин как да се позиционира правилно. Куртоа е различен тип вратар – той е много по-висок, което му позволява да разчита на дългите си крайници при спасяванията. В последно време наблегна много върху играта си с крака и това го нареди сред най-добрите в света. Така че Тер Стеген и Куртоа са доста различен тип вратари, но на мен ми харесват и със сигурност са едни от най- добрите.
Генерално погледнато – защо според теб в момента Реал доминира над Барса?
В момента Реал изглежда като много по-добре изграден и сплотен отбор, въпреки че през лятото тимът беше напуснат от доста ключови играчи. Въпреки това младите футболисти като Родриго и Винисиус се вписват отлично и имат важна роля в състава. Барселона, от своя страна, преминава през много тежка финансова криза, която се отразява и на селекцията, и съответно на играта на отбора. Освен това, клубът беше напуснат и от Лео Меси, което няма как да не е огромен удар за Барса.
Спомена младите играчи. В последното „Ел Класико“ редом до ветераните като Бензема, Кроос, Пике, Бускетс и Модрич, изгряха и някои млади таланти като Винисиус и Гави. Смяташ ли, че това е добре?
Да, разбира се. Малко по малко младите играчи навлизат в тези два големи клуба и логично изместват някои от по-опитните, които са донесли толкова успехи на двата отбора в последните години. Ветераните започват да дават повече отговорности на младоците и тази смяна на поколенията е най-естественият процес във футбола.
Как виждаш Реал (Мадрид) през този сезон?
Тимът изглежда солиден. Реал стартира сезона със серия от позитивни резултати, но все пак при загубите от Шериф и Еспаньол се видя, че Анчелоти има още много работа за вършене. Хубавото е, че отборът успя бързо да излезе от тази първа мини- криза и сега отново е на върха в класирането и продължава напред в Шампионската лига. Все още има много дълъг път пред тима, но мисля, че Анчелоти върви в правилната посока.
Кои са играчите, които би отличил до момента за Реал?
Всички говорят за Бензема и Винисиус, които носят головете, но за мен Лука Модрич е най-впечатляващ. Начинът, по който играе на 36 години, е просто невероятен. То трябва да е пример за всички млади футболисти.
Смяташ ли, че и през тази година битката за титлата в Ла Лига ще бъде оспорвана до самия край?
Мисля, че да. Преди години още преди началото на сезона беше ясно, че Барса и Реал ще се борят за титлата. Сега обаче се вижда, че отборите на Атлетико (Мадрид), Севиля и Реал Сосиедад все по-често се намесват в борбата за челните места и това прави Ла Лига още по-интересна.
