Водещи новини Всички новини Първа Бундеслига Футбол Свят

Илия Груев за “24 часа”: Сбъднах 2 мечти през 2022 г. – да играя в Бундеслигата и за България

2022 година бе страхотна за Илия Груев! Той се утвърди в първия състав на Вердер Бремен и играе почти всяка седмица в Първа Бундеслига.

Той стартира сезона като резерва, но успя да спечели титулярното си място.

С бременци синът на бившия национал Илия Груев-старши успя да се пребори за връщане в Бундеслигата, като отбеляза първия си гол при мъжете. В немския елит полузащитникът стартира сезона като резерва. При дадените му шансове обаче убеди треньора Оле Вернер, че мястото му е сред титулярите.

В първия дял от Бундеслигата Груев-младши записа участие в 13 от 15-те мача на “Вердер”. В 9 от тях бе титуляр и игра общо на 3 позиции. Заради това в Германия го нарекоха универсално оръжие. Бе на терена и 120 мин при отпадането от “Падерборн” в турнира за купата, като отбеляза при дузпите.

С представянето си българското момче фокусира вниманието на специалисти и медии върху себе си. Превърна се във футболиста на “Вердер” с най-голям скок на трансферната цена – от 1 на 3 млн. евро.

Всичко това бе съчетано с дебют за мъжкия национален отбор на България и много солидно представяне в 4-те мача за него.

За случилото се през 2022-а 22-годишният Груев, който е единственият българин, играещ редовно в първенство от топ 4 на Европа, говори в обширно интервю за “24 часа”. В него той сподели също какви са целите му, а също така и каква е ролята на баща му в неговия футболен път, а и какви странични интереси има и кое го вълнува.

– Илия, преди една година бе пробил в състава на “Вердер”, който не беше в добра позиция за връщане в Бундеслигата. Ти също не може да се каже, че бе твърд титуляр. 12 месеца по-късно тимът ти е в Бундеслигата, а ти се превърна в една от основните фигури през първия дял на сезона. Каква равносметка можеш да направиш за изминалата 2022 г.?

– Беше хубава година. Разви се наистина много турбулентно за нас в Бремен. Бяхме 8-и преди втория дял на II бундеслига. Може би не очаквахме нещата да се получат така, както се развиха. Стана страхотно, че успяхме да се върнем в Бундеслигата и да го отпразнуваме с феновете вкъщи. За мен беше хубаво, че натрупах игрова практика във ІІ II лига. Когато за треньор дойде Оле Вернер, не бях толкова често на терена, но после това се промени.

През лятото подписах нов договор. Стартирахме добре сезона в Бундеслигата, което беше много важно. “Вердер” е много голям отбор и заслужава да е в Бундеслигата.

Ние показахме това, защото има и друг пример като “Шалке 04”, който стана шампион във Втора бундеслига, но сега не се движи добре. Аз записах първите истински мачове в Бундеслигата като титуляр. За мен това беше много добре и годината определено бе много хубава.

Тук трябва да прибавя и дебюта си за мъжкия национален отбор на България. Записах 4 мача, което е много важно за моето развитие.

Играя в мачове на високо ниво и това със сигурност ми носи друго самочувствие

Трупам опит, който също е от съществено значение. Аз затова работя всеки ден от много години – за да се случват тези неща.

– Чисто времево нещата при теб се случиха бързо – от недотам сигурен титуляр във Втора бундеслига през пролетта до основна фигура в Бундеслигата през есента. Кое според теб задейства този процес?

– През първите 2 г. в мъжкия състав на “Вердер” въобще не играех. Работих здраво, давах газ в тренировките и си чаках шанса. При Маркус Анфанг през есента на 2021 г. го получих. Играх в 9 мача по 90 мин. Това чаках, за да покажа какво мога, и да се развивам позитивно.

Във футбола понякога наистина много бързо се случват нещата. На 21-22 г. правиш няколко мача на добро ниво в Германия, започваш да се налагаш в състава, идва и повиквателна за националния тим. Може обаче да се получи и обратното. Трябва да използваш момента, за да се представиш по най-добрия начин.

– А от кое си най-доволен и съответно кое те ядоса най-много през тези 12 месеца?

– Ядосвах се, че не играех винаги. (Смее се.) Най-доволен съм от това, че сега в Бундеслигата успях да играя на едно добро ниво и да покажа постоянство.

– Как ти се отразява медийното внимание, което доста се засили през 2022-а с оглед на развитието ти? Започна да набира скорост по повод на това, че не бе преподписал с “Вердер”. Доколко бе вероятно да смениш отбора през лятото? Доста усилено се пишеше за интерес на “Аякс”.

– Във футбола винаги има шанс за промяна. С моя мениджър обсъждаме внимателно кое е най-доброто за мен. Беше ясно, че това е да играя в Първа бундеслига в Германия, а най-добри шансове за това имам във “Вердер”

Затова и исках да продължа договора си и не съм се занимавал много с други варианти.

– От “Вердер” също дадоха да се разбере, че е изключително важно да те задържат. Поне отстрани изглежда, че имаш много здрава взаимна връзка с клуба, в който си израснал и караш в него вече 8-а година.

– Още като дете бях фен на “Вердер”. На леглото си имах стикери и спях на възглавница с логото на клуба. Когато пристигнах в Бремен на 15 г., всичко много ми хареса. Това си е моят отбор. 8 г. във футбола са много дълго време.

Така че аз знам какво имам в лицето на клуба, както и клубът знае какво има в мое лице. За един отбор от такъв ранг е много важно да може да покаже, че е отгледал в школата си момче, което играе в първия му отбор, какъвто е случаят с мен. Аз пък съм благодарен, че ми бе даден шанс да пробия.

– Започна сезона в Бундеслигата като резерва. Как успя да влезеш в титулярния състав и да се настаниш трайно в него?

– Въпреки че не стартирах, треньорът Оле Вернер ме пускаше редовно за по 10, 20, 30 мин като резерва. Смятам, че съумях да използвам добре именно тези неголеми престои на терена. Може би успях да накарам треньора да се замисли дали не е по-добре да започвам мачовете.

Когато тренираш и играеш добре и си постоянен, мисля, че е въпрос на време да получиш своя шанс за титуляр.

Трябва, разбира се, да имаш и малко късмет. Във футбола винаги е важен. Кристиан Грос, с когото сме конкуренти за поста опорен халф във “Вердер”, но иначе се разбираме супер, се разболя. Заради това започнах титуляр срещу “Щутгарт”, направих добър мач.

После така се развиха нещата, че получавах все повече време на терена. Започнах да играя редовно. Същото се случи и в националния отбор. Това помага за развитието ми, защото влязох в един много хубав ритъм.

– За много хора изглежда маловажно, като прочетат, че си играл 10 мин в края.

– Ще дам пример с мача в Дортмунд. Падахме с 0:2 от “Борусия” докъм 80-ата мин. Оле Вернер пусна мен и още 2 момчета. Стигнахме до обрат с 3:2. Това със сигурност кара треньора да се замисли какво да предприеме за следващия мач. А и такъв развой като в Дортмунд дава много положителен заряд на отбора.

– Именно като отбор, в който няма много ярки индивидуалности, “Вердер” постигна чудесни резултати за тим, идващ от Втора лига. Със сигурност и това има принос за твоя професионален скок.

– Да, определено това е много важно за мен и за позицията, на която обикновено играя – пред защитата. Добре е, че показваме стабилност. Това дава и хубаво самочувствие. Печелим мачове, губим някои или правим равенства, но не допускаме негативни серии, които биха внесли напрежение. За млад футболист като мен това е добре. А и колкото си по-нагоре в класирането, толкова вниманието към теб е по-голямо.

– Спомена може би 2 пъти думата “самочувствие”. На 22 г. играеш първи сезон в Бундеслигата. Впечатлението е, че излъчваш самочувствие на футболист с опит, как го постигаш?

– По принцип съм спокоен преди мач, не се притеснявам. Гледам да го показвам и на терена. Просто съм такъв тип, не се вълнувам. Старая се да съм концентриран и фокусиран. Чувам, че на хората прави впечатление моето излъчване, което ме радва.

Такъв ми е характерът. Самочувствието е много важно качество. Има моменти, в които нещата не вървят. Самочувствието означава вяра в това, което можеш, и точно в такива мигове го показваш. Със самочувствието обаче трябва и да се внимава, за да не отидеш към арогантност.

Затова то трябва да е здравословно. Наистина ме радва, че хората виждат такова нещо у мен. А и самочувствието идва от минутите на терена. Виждаш, че можеш да покажеш това, което умееш. Както и от добрите резултати.

– Нарекоха те универсално оръжие, след като игра като опорен и офанзивен халф, а влезе и в ролята на централен защитник. Как се напасваш при промяна на постове?

– Преди мача в Леверкузен треньорът ме викна на разговор. Преди това играех само пред защитата.

Каза ми, че “Байер” е добър отбор, който напада, и затова смята да ме пусне като офанзивен халф, който обаче играе малко по-дефанзивно, за да търсим контрол върху топката. Израдвах се, че в такъв мач ще ме пуснат на позиция, на която никога не съм действал във “Вердер”. Получи се много добре. В следващите мачове играх отново на този пост, постигнахме добри резултати.

Във Фрайбург се наложи да играя централен защитник след червения картон на Марко Фридъл. Действах в средата на тройката централни. Наистина много се зарадвах, че мога да играя на 3 различни позиции в Бундеслигата.

Преди това не знаех дали е така. То никой не знаеше, но ситуациите го показаха. Хубаво е, че мога да помагам на отбора по различен начин. Напасвам се, тъй като за мен най-важното е треньорът да ме пуска в игра. Ако реши да съм ляв бек, такъв ще играя. Иначе това с универсалното оръжие беше готино и ми хареса.

– Мачът с “Байерн”, изгубен с 1:6, дойде отрезвяващо. Превъзходството в дадени моменти бе шокиращо. Как го видя ти отвътре?

– Бях много разочарован. С всеки в отбора бе така, защото никой не се представи добре. “Байерн” е на друго ниво и никой отбор в Германия не може да се сравнява с него. Когато поискат, играчите му показват такова темпо и тайминг, каквото не бях виждал досега на терена.

Например топката минава през трима човека. Когато тя е у първия, третият вече знае къде след 10 сек да я очаква в максимално темпо. Едно е да видиш такова нещо по телевизията, а съвсем друго да му станеш пряк свидетел. Много е трудно да противодействаш.

Освен че са бързи като движение, играчите на “Байерн” са бързи и в мисленето. Опитахме се да ги пресираме високо. Тук-таме може и да успееш да вземеш топката, но като им оставиш пространство, го използват.

Искахме да си играем нашия футбол, да сме смели, но “Байерн” определено имаше добър ден и тогава става много трудно на техния стадион.

– Срещу кой противник персонално се затрудни най-вече в мачовете от Бундеслигата?

– Марио Гьотце. Директно играх срещу него 30 мин в мача с “Айнтрахт” (Франкфурт). Знае откъде идваш и с какво темпо, също така как да завърти тялото и да използва крака си. Много умен и интелигентен футболист.

– Самочувствие и увереност пролича и в срещите на мъжкия национален отбор, за който дебютира през септември. Впечатление направи как на почивката в Скопие в едва втория си мач говореше на влизащите като резерви Филип Кръстев и Никола Илиев и как те слушаха. Явно бързо се адаптира.

– Просто се опитвам да помогна. Те са много готини, слушат с разбиране. И аз съм млад, но те са още по-млади. Много добре се разбираме с всички, обсъждаме нещата. Иначе конкретно аз през първото полувреме играх на позицията офанзивен халф, на която влязоха Коко Илиев и Филип. Опитах се да им помогна със съвети, защото искам да бием. Това за нас като отбор е най-важното.

– Има ли аргументи този национален отбор с млади момчета да пооправи влошения си имидж?

– Първото, което трябва да се каже, е че сме много назад в Европа.

Много държави, които би трябвало да са около нашето ниво, имат играчи, които играят в първенствата на топ 5 от Европа. При нас Валентин Антов и Петко Христов са в серия “А”, а Коко Илиев и Димо Кръстев играят още на младежко ниво в Италия. Аз съм в Германия и това е.

Което означава, че ние можем да постигнем някакъв успех само като отбор. Затова всеки трябва да е наясно със задачите си и заедно да се борим, защото всичките мачове занапред ще са трудни за нас.

Ще дам пример с Люксембург. Направихме равен и се появиха въпроси: ама как така, ние сме България. Добре е обаче да се погледне къде играят момчетата от Люксембург. Леандро Бареро има близо 100 мача в Бундеслигата за “Майнц 05”, а е на 22-23 г. Други футболисти на Люксембург също са в отбори от силни европейски шампионати, имат и натурализирани национали. Тези неща не трябва да се пропускат. Нека се гледа реално.

Държавите се развиват във футболно отношение и ние трябва да го направим.

На мен много ми харесва подходът на треньора ни Младен Кърстаич да залага на млади футболисти. Това е пътят. Дано всички тези 10-15 момчета, които сме по-млади, се развиваме добре и се превърнем в едно ядро за години напред, което със сигурност ще има нужда от подкрепата на по-опитните в нашия отбор. Така се случи с Исландия. Една генерация игра 7-8 г. Представиха се супер на европейско, бяха на световно, без да имат някакви звезди.

Най-важното е момчетата да се развиват в клубните си отбори, а това означава да играят редовно. И селекционерът се надява на това. Дано в България се дават повече шансове на младите момчета. Така те да се развият, да си вдигнат цената, което е добре и за клуба.

– Често, за съжаление, се стига до вариант, при който млади момчета отиват в чужбина и по различни причини скоропостижно се връщат у нас, а повечето си остават тук. Каква е причината?

– Много е трудно да отидеш в друга държава на такава възраст. Аз съм израснал в Германия и там ме приемат като немец. Чувал съм от други момчета, че срещат големи затруднения. Например, ако си българин в Италия и трябва да се избира между теб и местен футболист и сте на едно ниво, ти не си в печеливша позиция. Така обаче трябва да е и в България.

За мен момчетата трябва да излизат в чужбина, ако имат шанс, на 15-16 г., което е много трудно. Така ще могат да отраснат навън в ключова възраст.

Аз имах късмет, че от много малък съм в Германия,

в която футболът е страшно развит. И съм чувал, а и виждал, че в България има много таланти, но явно не успяват да се развият.

– А какво е отношението ти към социалните мрежи и как според теб те влияят на младите играчи?

– Аз също съм млад и имам профили, но не съм много активен в тях. Всеки решава по какъв начин и колко да ги ползва, но мисля, че най-добре е това да става в рамките на здравословното. Всеки си преценява кое е нормално.

– При едно интервю в Германия разказа за интересите си извън футбола. Четеш специализирана литература, автобиографии, биографии, например на Роджър Федерер. Спомена и Илон Мъск. Разкажи малко повече за това.

– Интересни са ми много и различни сфери. Често чета за финанси и икономика. Интересувам се и от политика покрай майка си. Много обичам да чета биографии, тъй като ме впечатляват хора с големи постижения в своите области. Защото мога да си представя и имам някакво понятие каква дисциплина и лишения са нужни, за да успееш да играеш на топниво години наред.

Често има футболисти, които имат по един или два силни сезона, но да го правиш дълго, е нещо съвсем различно. Хората очакват от теб да продължаваш да имаш успехи, а това носи напрежение. Затова съм безкрайно впечатлен от играчи, които с години показват постоянство и поддържат топниво.

Смятам, че биографиите на успели хора помагат на младите

да се учат и да преследват целите си. Така и аз се опитвам да извлека поуки от подобни книги.

– В този ред на мисли какво става с твоето образование?

– След гимназията записах университет, специалност мениджмънт и финанси. Всичко обаче беше онлайн и ми беше много скучно. Проблемът бе, че трябва сам да уча и после да отивам на изпити, без да имам никакъв контакт с хора. Не ми правеше удоволствие и спрях.

В момента нямам планове в тази насока. Смятам, че през целия ми живот като баща си ще остана във футбола, за мен това е най-хубавото нещо и не мога да си представя да съм извън него. Но никога не знаеш. Хубавото е, че ми предстоят още 12-13 г. по терените, дано всичко е наред, така че имам време да го мисля.

– Започнахме с равносметка на 2022 г. В края на 2023-а какво би те накарало да си доволен от нея?

– Ако мога да дам пак такова позитивно интервю (Смее се).

– Хайде тогава да ти задам и стандартния въпрос за целите ти във футбола.

– Една от мечтите ми е да се класираме за голям шампионат с националния отбор

За мен най-хубавото клубно първенство си е Бундеслигата. Затова се надявам дълго да играя в нея на високо ниво, а един ден да стигна до Шампионската лига. През 2022 г. сбъднах 2 от мечтите си – да играя в Бундеслигата и за България, дано и другите да се осъществят.

– Нека завършим с питане каква е ролята на твоя баща във всичко, което ти се случва до момента във футбола?

– Голяма и важна. Късметлия съм, че имам до себе си човек, който е преживял същото, който от 35 г. е в професионалния футбол и разбира много от него. Мога да кажа, че ми е най-полезен с детайли, които изглеждат дребни, но в никакъв случай не са такива. Например – дори в последната тренировка преди края на сезона да си концентриран и да не се отпускаш. Винаги се вслушвам.

Коментирай

Този сайт използва бисквитки. Ако желаете да прочете повече и да промените своите настройки вижте повече Приемам Прочети повече

P