ЦСКА винаги е бил вулкан от емоции. Тук победите се приемат за даденост, а всяка, дори мъничка грешна стъпка, мигновено отпушва вълна от ярост и негодувание. И това не е от вчера…
След двете тежки и мъчителни срещи с Дери Сити в Европа и последвалото равенство със Славия на старта на новия шампионат, сред част от „червената“ общност отново се долавят познатите призиви за крайни мерки към спортно-техническото ръководство. Напрежението се усеща, феновете са посърнали, а тяхната търпимост отдавна не може да се „заключи“ с лоялност и призиви за обич. Баналните апели за търпение откровено дразнят тяхната и без това изтерзана от случващото се душа.
Черните, тежки облаци, които надвиснаха над стадиона в кв. „Овча купел“ в понеделник, и развилнялата се буря не бяха просто метеорологично събитие. Те символизираха това, което се трупа около самия Христо Янев, и то не от вчера. Въпреки че още след първия мач с ирландските „чички“ имаше страшно много отрицателни настроения относно играта, схемата и тактиката, срещу Славия Янев чу на висок глас първите истински гръмотевици от трибуните. Онези гръмотевици, които за секунди могат да се превърнат в стихия, срещу която никой треньор не може да остане на сухо.
Във футбола търпението не съществува във вакуум… И когато отново се чуват все по-тихи и плахи гласове в подкрепа на изтърканото: „Дайте му малко време, тепърва започваме“, това започва сериозно да куца. Феновете винаги и с право са изключително взискателни. Те си спомнят колко много шансове получи Янев през миналата кампания. Имаше мачове, в които ЦСКА държеше съдбата си в свои ръце, но поради плахост, объркани сметки, тактическа колебливост, закъснели смени или липса на реакция, точките бяха подарени с лека ръка. Когато един треньор вече е изразходвал няколко „живота“ и е изчерпал гратисния си период, феновете нямат психологическия ресурс да започнат отново от нулата през новия сезон. Не могат да го изтърпят… Отново!
Затова през последните седмици на трибуните основно се чуваше: „Ако не се научихме от грешите миналия сезон, как по дяволите да вярваме, че нещо ще се промени сега?“.
Но преди за пореден път да пуснем гилотината над главата на старши треньора, е добре да си зададем един прост въпрос: Това ли наистина е решението? Или просто пак повтаряме същата стара грешка – да пратим поредния треньор „на борсата“ и да търсим наново „Спасителя“, който с магическа пръчка да направи чудеса, отборът да се отпуши и още в следващите мачове да изригне?
Евентуалната смяна на Янев и назначаването на нов наставник е поредното завъртане на „червената въртележка“, която през годините носи само кратки и недостатъчни успехи. ЦСКА отдавна се върти в този омагьосан кръг – уволнение, нов „спасител“, кратък устрем и ново разочарование. Оставката на Янев е най-лесното и популистко решение, което би донесло измамно няколкодневно успокоение. На следващия ден обаче новият специалист ще завари абсолютно същите проблеми: отбор в процес на сработване, играчи с различно ниво на подготовка и огромно психическо напрежение. A неговият кредит на доверие ще съществува единствено защото „грешникът“ вече е изгонен. Но всички знаят, че новият наставник, който и да е той, в момента в който подпише договора си, автоматично се нарежда на опашката за следващото жертвоприношение, ако резултатите закъснеят.
Въпреки допуснатите грешки и слабости, няма съмнение, че Христо Янев не е просто поредният чуждестранен анонимник, дошъл да вземе поредната тлъста заплата и след няколко месеца да си тръгне по живо, по здраво. Янев е доказал своята преданост в най-тъмните и бурни страници от историята на ЦСКА. Той знае колко тежи червената фланелка, познава манталитета на армейската публика и е от малкото, които имат куража да поемат отговорност в тежки моменти. Янев притежава и нужните футболни познания, за да извлече отбора от тази дупка. Но за да го направи, той се нуждае повече от всякога от подкрепа, както от хората на трибуните, така и от тези в ръководството.
Затова устойчивото и правилно решение за ЦСКА в този момент е ръководството да продължи линията на твърда подкрепа за треньора. По този начин клубът може да излезе от сянката на треньорската месомелачка от последните години, да демонстрира стабилност и да застане с широкият си гръб пред хората на първа линия.
Двата полюса в тази ситуация са явни, от една страна е изчерпаното търпение за стари грешки, а от друга разумът който казва – поредната оставка няма да реши нищо. И не, Христо Янев не трябва да бъде пазен на всяка цена, но истинското прочистване за ЦСКА идва с много себераздаване, работа и подкрепа в кризисните моменти, а не с поредното завъртане на треньорската рулетка.
Големите отбори не се раждат в комфорт – те се изграждат и коват точно в такива кризисни моменти, когато треньорът и играчите намират сили да излязат заедно от бурята, колкото и силна да е тя. Време е да се подходи хладнокръвно, защото ЦСКА има нужда от решения, а не от нови сътресения.
Б. Тодоров
