Италианският футбол е в криза и това въобще не е новина. Непрекъснатите финансови скандали, неумолимо рушащата се инфраструктура и неспособността на националния отбор на Италия да се класира на Световно заедно и поотделно са факторите, които дърпат Серия А бавно и неумолимо по надолнището.
Затвореният порочен кръг от овехтели и дори смехотворни за лига от топ 4 на света стадиони, ниска посещаемост, слаб интерес в чужбина, спадащи приходи, все по-постна трансферна политика дори от страна на грандовете докараха някога могъщото, интересно и иновативно „калчо“ да се превърне в бледа сянка.
Доказателство за това е и анемичното представяне на италианските клубове в евротурнирите през миналия сезон, където провалът бе просто зашеметяващ. Само два отбора успяха да докретат до четвъртфинали и сред тях не бе никой от грандовете.
Ако се върнем на Серия А, първенството започва този уикенд, а водещият български букмейкър, познат като генерален спонсор на ЦСКА и регионален партньор на Милан, предлага на сайта си прогнози за първия кръг, както и дългосрочни.
Беднотия по италиански
Финансовото положение на клубовете в италианския елит естествено варира, но се движи в границите между “задоволително” и “лошо”. Със своите общи приходи от 3 милиарда евро, Серия А отстъпва значително от сродните първенства в Англия, Испания и Германия и не е по-назад само от Лига 1, единствено заради наистина катастрофалното състояние на френската елитна дивизия.
Със средна посещаемост на мачовете от около 70% от капацитета на стадионите (и дори по-ниска, ако не броим мачовете на Ювентус, Милан и Интер), Серията няма как да очаква нещо по-добро.
Частична причина за този отлив на публика е както слабата игра на традиционно добре подкрепяни клубове, така и трагичното състояние на стадионите в страната, които трудно могат да предложат кой знае колко положително зрителско изживяване.
И ако стадионът на Комо с неговите временни трибуни и буквално архаичният островен дом на изпадналия Венеция бяха крайните примери, ситуацията не е много по-добра и на “Сан Сиро” в Милано и на “Олимпико” в Рим.
Всичко това неминуемо се отразява и на интереса на телевизиите, като приходите от телевизионни права стагнираха и реално намаляха, ако се отчете инфлацията. За поредна година лигата ще разпредели около 900 милиона евро от излъчванията на мачовете в Италия, но положението с международните права не е никак добро.
Серия А печели най-много от излъчванията на мачовете си в САЩ, където обаче вече само една платформа, CBS/Paramount+, има реален интерес към тях. Което принуди италианците да приемат орязване на приходите си от най-печелившия си външен пазар и въпреки че никой не казва с точно колко, оценките са, че това “орязване” ще е направо “рязане на глави” – от над 78 милиона на сезон преди, сега Серия А ще печели не повече от 30 милиона и най-вероятно само 10 милиона, при това без гаранция, че сделката ще бъде продължена след сезон 2026/2027.
Мижав трансферен интерес
Беше време, когато милионите от автоиндустрията (Ювентус), медийния свят (Милан) или петрола (Интер) гарантираха, че най-скъпите футболисти в света си изкарват хляба на Апенините. Това отдавна вече не е така. Това лято бе регистриран само един входящ трансфер на стойност над 50 милиона евро, което при съвременните реалности в играта е скромна сума.
С уговорката, че пазарът е отворен до 1 септември, №1 по разход за нови попълнения е Милан, който пръсна 150 милиона евро за нови играчи и отвори дупка от около 75 милиона в касата си. Но това харчене е донякъде логично, защото след чутовния провал през миналия сезон и предстоящата поредна година без Шампионска лига, гневът на феновете трябваше по някакъв начин да бъде потушен.
Решението дойде в лицето на Гонсало Рамош, който е новият най-скъп футболист в историята на „росонерите“ с етикет от 74 милиона евро. Проблемът е, че през миналия сезон в Пари Сен Жермен португалецът вкара общо… шест гола. И за отбор като Милан, който завърши първенството с под 1.4 средно попадения на двубой, това не е точно начин за запълване на най-отчетливата дупка в тима. Или поне така изглежда в момента, но португалецът заслужава да му се даде време.
По-странното бе решението – или поне така бе в началото, за треньор да бъде назначен изгоненият от Манчестър Юнайтед Рубен Аморим. Онзи ден Аморим би Юнайтед с 4:2 в последната и за двата отбора предсезонна контрола, играна в Полша, тимът му впечатли, но истинските тестове пред треньора, Рамош и останалите тепърва предстоят.
На сайта на водещия букмейкър “росонерите“ заемат четвърта позиция в дългосрочните прогнози за шампиони. А титлата би била 20-ата в историята им и ще им донесе нова звездичка на емблемата. Място в Топ 4 е оценено като доста по-вероятно и ще е логично този път да не им се изплъзне, но пък логиката не е силната страна на този отбор напоследък. На сайта на регионалния партньор на Милан има интересно регионално предложение – кой ще бъде отборът от област Ломбардия, завършил най-напред в класирането и „червено-черните“ са трети.
Подобно на Милан, и за Ювентус няма да има Шампионска лига. Подобно на Милан, и Ювентус пръсна доста пари за нови попълнения. Експериментът с Душан Влахович най-сетне бе прекратен и в търсене на футболист, който може да уцели противниковата врата, дойдоха Лоис Опенда (43 милиона) и Рандал Коло Муани (41.2 милиона). Но и за двамата не е пресилено да се каже, че добрите им дни са далеч зад гърба им. 18-годишният Керим Алайбегович (18 милиона), дошъл след безлична година в Байер Леверкузен и успешно участие в Световното първенство с Босна и Херцеговина, е надежда за бъдещето, но настоящето за момента не обещава повече от трето място.
Точно пред Юве е Наполи, където 28 години след като го изпратиха като футболист, приветстваха уволнения от Милан Масимилиано Алегри като треньор. Той се провали при поредното си завръщане на „Сан Сиро“, но пък наследява перманентно контузения Кевин де Бройне и вече официално откупения от Манчестър Юнайтед Расмус Хойлунд. В подобна ситуация преди две години Антонио Конте донесе малко очаквана титла, но тогава за Наполи нямаше европейски ангажименти, докато сега отново ще трябва да жонглира и с мачовете в Шампионската лига, където след миналогодишния провал амбициите определено са високи.
Комо ще дебютират сред най-силните на континента и в очите на мнозина следващата глава от приказката може да е само шампионската титла на Италия. Заради направо комичния си стадион, Комо можеше да се принуди да играе мачовете си от Шампионската лига на стадиона на Сасуоло, но индонезийските собственици на клуба развързаха кесията – временните трибуни на “Джузепе Синигалия” бяха заменени от постоянни, осъвременени бяха и местата за медии и ВИП-ове.
Което обаче смали капацитета на стадиона до 11 000 за мачовете от турнира. Иначе, прогнозите изобщо не са на страната на Комо – отреждат им едва шестото място в листана на водещия ни букмейкър. И за това си има обяснение: треньорът Сеск Фабрегас получи като нови играчи в колекцията си само Трево Чалоба от Челси и застаряващият футболен Магелан Алваро Мората, който продължава да чака първия си гол за клуба след 26 безплодни появи през миналия сезон. Но ако трябва да се сложи резонен таван на мечтите – място в Топ 4 е разумен избор.
И така, за поредна година очакванията за шампион не включват никой друг освен Интер. Дебютният сезон на пейката за Кристиян Киву донесе първият дубъл на „нерадзурите“ от 16 години насам и показа ясно кой кара влака в Серия А. Процентът за титла на Интер на старта на първенството е цели 50% и го поставя далеч пред всички останали. Проблемът е, че отборът застарява. Дори без напусналите Дензел Дъмфрис, Стефан де Фрай, Франческо Ачерби, Матео Дармиан и Ян Зомер, средната възраст е висока и идването на Джон Стоунс (32) и Мануел Аканджи (30) няма да промени нещата в посока надолу.
Голмайсторите
Кой ще е №1 при голмайсторите е въпрос с много труден за момента отговор. През миналия сезон Лаутаро Мартинес завърши като „капоканониере“ със скандалните 17 гола – най-ниското постижение от 1988 г. насам. Аржентинецът е фаворит №1 и сега, а многомилионният Гонсало Рамош е втори. Трети е Дониел Мален от Рома, автор на единствения хеттрик през миналия сезон, а първото италианско име откриваме чак под №9 – Джанлука Скамака от Аталанта. Така че ще е чудо трофеят „Паоло Роси“ да отиде в италиански ръце.
В Серия А втори за пореден сезон ще има българско присъствие, макар и засега предимно на пейката. На 18 г. вратарят Пламен Пенев вече е част от първия отбор на Лече, но ако Владимиро Фалконе не се контузи – ще гледа мачовете отвън. Подобно е положението към момента и с Валентин Антов. Най-младият капитан в историята на ЦСКА се завърна в елита с Монца, но новият треньор Иван Юрич не си пада по него и го държи далеч от терена.
Изпадащите
Иначе „българските“ отбори са сред основните претенденти да напуснат Серия А идното лято – Лече и Монца, а близо до тях е Фрозиноне.
В Италия футболът е отражение на обществените процеси и икономиката. Последните числа показват, че като икономика страната вече е дори зад Полша, което не вещае нищо добро за Серия А и за футбола там като цяло. Но като няма хляб, двубоите, разточени като баница всяка седмица от петък до понеделник, поне са призвани да осигурят някакво зрелище. Въпросът е само докога.
Най-интересните мачове
А още в самото начало ще има какво да се види. След относително спокойните откъм програма встъпителни кръгове, през първия уикенд на септември Ювентус е домакин на Милан, а Интер – на Наполи. Дербито на Милано е предвидено за началото на ноември, това на Рим – е в средата на декември, а на Йордановден през януари е мачът Ювентус – Торино. Интер пък гостува в Торино три кръга преди края през май, та нищо чудно тогава да бъде определен новият шампион.
Източник на снимката: IMAGO.
