Съвременният футбол е въпрос на инвестиции. Голяма част от тях се насочват в невидимата или поне по-малко популярна част от играта – ковачниците на кадри. Това са футболните академии, където деца и юноши се превръщат в професионални футболисти, а защо не и в истински звезди на любимата игра. И ако гледаме с възхищение към школите на клубове като „Аякс“ и „Барселона“, истински инкубатори за шампиони като Матайс де Лихт и Лионел Меси и Ламин Ямал, България също има нужда от разговор как да се подобрят младежките академии.
Откъде иначе дойде следващото поколение?
Школата на Пирин Благоевград създаде един от най-успешните ни футболисти – Димитър Бербатов, който игра за Манчестър Юнайтед, Тотнъм и Байер Леверкузен. Магическото му докосване и импровизацията в играта още се помнят от феновете на футбола и на VulkanSpiele спортни залози. Дългогодишни усилия полагат школите на столичните ЦСКА и „Левски“, където младите таланти тренират не просто физиката си, но и дисциплина, тактика и техника. Именно тези две школи са най-успешните, когато говорим за национални състезатели в исторически план. През последните години „Лудогорец“ се утвърди като доминираща сила в българския футбол и тяхната академия в Разград отразява тази амбиция. Те инвестират в съвременни тренировъчни методи и съоръжения, за да подготвят футболисти на най-високо ниво.
Академиите са мястото, където треньори и специалисти набелязват деца с потенциал още на 6- или 7-годишна възраст. Следва цялостен процес по тяхното изграждане като спортисти чрез структурирани тренировъчни програми и цялостно развитие, включително на психическа устойчивост и отборен дух. Участие в турнири, особено международни, е важен аспект от тази подготовка, защото дава възможност на младите таланти да премерят сили със свои връстници и да спечелят ценен опит.
Какво е нужно?
Качествената футболна академия е съчетание от много фактори. Първо, необходима е подходяща инфраструктура – тренировъчни терени и зали, модерни съоръжения, екипировка. Второ, нужни са специалисти, които следят новите тенденции в играта и могат да приложат подходящите методи за обучение на днешните деца. Разбира се, водещите европейски отбори следят обещаващите юноши в други държави, като им предлагат да ги привлекат, въпреки крехката им възраст. Остава надеждата, че институциите и клубовете ще могат да се справят с проблемите и да създадат условия, в които школите да процъфтяват, а България отново да произведе звезди, които да блестят на международната сцена.
Вече се правят и конкретни стъпки в тази посока. ЦСКА започна сътрудничество с академии от цялата страна за обмен на кадри и добри практики. „Левски“ подписа договор с Националната спортна академия и нейния Център за научна и приложна дейност в спорта. Това показва, че българските клубове, подкрепяни от компании за футболни залагания и други спонсори, са отворени към иновациите в спорта, включително за функционална оценка на състезателите, подобряване на тренировъчните и възстановителните програми.
Българският футболен съюз също готви промени, като се очаква УЕФА да категоризира родните школи. Президентът на съюза Георги Иванов говори и за нова методика за финансиране на детско-юношеските школи, така че тежестта от родителите да падне. Идеята е самите академии да работят по-качествено с по-малък брой деца. Институциите осъзнават реалността в съвременния футбол – ако не си отгледаш таланти, алтернативата е да купуваш скъпи чуждестранни играчи. Това може да дава резултат във вътрешното първенство, но обрича националния отбор на слаба вътрешна конкуренция, а оттам – на слаба мотивация.
