30/06/2022
Без категория

Ангел Бончев: В продължение на 20-25 дни мислех, че ще ме убият

Ангел Бончев даде първото си интервю. Той говори пред "Нощен Труд", след като дълго време пазеше мълчание след сполетялата го трагедия. Както е известно, бившият президент на Литекс бе отвлечен на 21 срещу 22 май. Когато похитителите върнаха Бончев и взеха откупа, успяха да отвлекат и съпругата му Камелия. По-късно тя също беше освободена.

–  Как минава един обикновен твой ден след трагедията?

–   Нормално. Като на всеки човек. Сутрин задължително с кафе вкъщи. След това поемам към Казичене, където се захващам с рутинните неща през деня. Не се различава ежедневието ми от това преди 22 май. Само дето вече не работя в Литекс, а само тук – на хидробазата.

–   Строг началник ли си?

–   Смятам, че не съм. Често именно от големия ред и дисциплина идват някои проблеми. Все пак държа да има дисциплина и да се спазва вътрешният правилник на комплекса, за да са доволни клиентите. Вече 13 години стопанисвам язовира. Плащам си наем. Доста средства отиват на месец – консумативи, заплати… Към десетина хиляди лева си излиза. Около 15 души служители имам. През лятото е добре, но зимата е тежко.

–   Как виждаш бъдещето си занапред?

–  Само да съм жив и здрав. Семейството ми е добре. В близките месеци не планирам никакво ново начало. Ако излезе нещо за допълнителна работа, може. Но тук и сега си имам достатъчно работа.

–   Появи се на мач на Локо (София) и тръгнаха слухове, че ще ставаш шеф в клуба. Вярно ли е?

–  Аз обичам спорта, обичам футбола. Но просто отидох да гледам мач на един български отбор. Смятам да посещавам и занапред футболни срещи. Това не означава, че където се появя, там ще започна работа.

–  Мъчно ли ти е за Литекс?

–  Тежко ми е, че се получиха така нещата и че се разделихме (б.р. – Бончев бе освободен от компанията на Гриша Ганчев “Литекс Комерс”). Но… и това го има в живота. С футболистите се поздравяваме, чуваме се, с които мога.

–  Съпругата ти Камелия как е?

– Вече е добре, възстановява се. Повече си стои вкъщи. Заедно сме си, всичко е наред. Нещата си текат нормално като преди.

– По време на трагедията синовете ти май не бяха в София?

–  Момчетата ми вече са си тук. Големият, Бончо, знаеш е мотосъстезател. Малкият Ангел се запали покрай батко си и той. Все още не се е хванал напълно сериозно. Но тази година по стечение на обстоятелствата не тренираха. А пък след като свърши сагата, Боби отиде на тренировка, но се оказа, че е скъсал един болт на мотора. Падна и си счупи лошо ръката. Ти знаеш ли, че той има в десния си крак пирон като на Шумахер.

–  Не, разкажи…

–   Има титанов пирон, който е от коляното до глезена. Беше счупил крака си в Сърбия. Принципно лекарите казват, че може така да се кара с пирона.

–   Как гледат хората на теб след трагедията? Как се отнасят?

–   С уважение. Поздравяват ме. Които ме познават, се радват, че съм жив. Усещам състрадателност за това, което съм преживял. Защото този момент беше много тежък и лош за моето семейство, но за съжаление стана в България и ние сме първият и единствен случай засега.

–   Беше казал, че си се почувствал изоставен от приятелите си. Все пак останаха ли ти такива?

–   Останаха ми. Но бяха повече, май… Приятел да имаш истински е нещо много важно. Благодарение на Господ имам достатъчно, на които мога д аразчитам. Най-трудно в живота се постига приятелството и най-лесно се губи. И другото най-важно нещо е здравето. Останалото е преходно.

– Как се възстанови?

–  Преди драмата бях 112 кила. Когато ме върнаха, съм бил 95. Сутринта се притеглих – 107. Така се чувствам добре, не мисля да качвам повече. Спортувам си както преди. Върнах се в нормалния ритъм на живот. Започнах да се храня нормално и вече съм във форма. Ходя на тенис.

–  Променили се светоусещането ти след драмата?

–   Да. Предишният ми начин на живот бе забързан, динамичен. Много дребни неща са минали покрай мен, без да им обръщам внимание. Докато бях в тежка ситуация, разбрах, че са били много ценни. Запомни от мен: Парите не са най-важното нещо в този живот.

–  Какво си изпуснал да изживееш, осъзна ли?

–  Със сигурност много неща. Дребните човешки радости, например. Сега осъзнавам това, че да се събуждаш жив е много велико. Не само усетих, че животът ти може да си отиде още в следващия миг, ами в продължение на 20-25 дни мислех, че ще бъда убит.

–  А ти религиозен ли по принцип?

–   Не съм възпитаван в тази насока, но имам уважение към Господ. Ходя на църква, но да кажа, че съм дълбоко вярващ, не.

–   За финал искаш ли да кажеш нещо на хората, които те отвлякоха, и тези, които стоят зад тях?

–  Не. Нямам какво да им казвам.

 

Коментирай

Този сайт използва бисквитки. Ако желаете да прочете повече и да промените своите настройки вижте повече Приемам Прочети повече

P