Левски

Левски е заключен в до болка позната схема

Хубаво е, когато един отбор залага на един стил на игра, както го правят Барса, Аякс и др. Най-важното обаче е да има нужните за тази цел футболисти, а и да му се получава. На „Герена“ от години залагат на един и същ вариант, но успехите ги няма никакви. Очакванията, че нещо ще се промени с идването на Петър Хубчев също избледняха. Той тръгна по стъпките на предшествениците си с добре позната вариация с четирима защитници, двама халфове с по-деван-зивни функции, крила, плеймейкър и нападател. Независимо кой съперник е отсреща. Промени бяха правени единствено, когато някоя фигура от тези звена липсваше. И то козметични. „Сините“ стартираха без нападател, защото преди навлизането във форма на Найджъл Робърта просто нямаха такъв. Бързо стана ясно, че Костов трудно може да издържи едно полувреме, а Алар не бе готов и за толкова. Нещата скоро придобиха обичайното русло, след като Робърта влезе във форма. Тогава пък Левски се лиши от основна фигура в схемата - Давиде Мариани. Смяташе, че неговата роля веднага ще заеме франко Мазурек. Аржентинецът с бавни стъпки навлиза в родното първенство. И този проблем обаче бързо бе решен, след като на „Герена“ се сетиха, че имат Нашименто. Вариантът, на който залагат „сините“, обаче не се промени, след като в един момент се оказа, че Хубчев не може да разчита не само на Нашименто, но и на Мазурек. Просто зад Алар бе поставен Паулиньо. Този ход бе успешен в един мач, но бързо дойде и неговото фиаско в Коматево. Нещата не бяха по-различни и при контузията на Хали Тиам. Просто тогава Нашименто бе върнат по-назад. И „сините“ пак си бяха същите. Познати до болка за съперниците си. Именно затова и дойде присъдата на Иван Иванов - Русия, че това е отбор, който ти позволява да се надиграваш с него. И винаги можеш да измъкнеш нещо от него, ако играта не му тръгне. Прави впечатление също, че „сините“ са и от отборите, които имат най-много статични положения по време на мач. Те обаче до този момент успяха да се възползват само шест пъти от тях, за да ги превърнат в голове. При това едно от тях бе дузпа. В отсъствието на Нашименто пък се стигна до там, че корнергите да бие Дени Алар, който би трябвало да стои в наказателното поле и да вкарва. И не защото има нещо заучено, а просто защото умее да насочва добре топката.

 

 

В защита на Хубчев би трябвало да отбележим, че лятната подготовка мина почти в камерен състав и логично заложи на това, което действа. Подобрения обаче не настъпиха и по-късно, ако не броим, че Мазурек в един мач трябваше да се изявява като дясно крило, за да си почине Станислав Иванов. Най-лошото обаче е, че няма вариант, когато нещата не се получават. Нито с риск с двама нападатели, трима защита и т.н. Това обаче би трябвало да се промени през зимата. Дали с тренировки, дали със селекция. Иначе Левски ще си остане затворник на схемата, която вече толкова години не му носи нищо. А при всяка издънка Хубчев ще се озовава до стената с обвинения, че на „Герена“ нищо не се случва.

Меридиан мач

Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK