Първият български шампион навърши 114 години

На днешния ден - 3 април 1916 година във Варна се появява ФК ”Владислав” под името Спортно туристическо дружество “Напред”. През ноември 1919 година клубът е регистриран като СК “Тича” - СК “Гранит”, като до този момент няма официална регистрация. През 1921 година на Общо събрание се провежда отчетна дейност на клуба, но членовете на двата клуба не са съгласни с начина на управление и това води до разцепването му. Към СК Гранит се присъединяват играчите Борис Ставрев, Андрей Иванов и италианецът Егон Терцета, който по-късно ще има решаваща роля във футболния живот на клуба.

 

 

На 1 май 1921 година на Общо събрание е прието клубът да носи името на младият полски крал Владислав Трети Ягело, загинал през 1844 тодина, едва на 20 години в битката за Варна срещу Отоманската Империя.

 

Датата 30 август 1925 година остава завинаги паметна в историята на варненския футбол и ФК “Владислав” . В този исторически ден, в София на стадион Юнак 15 000 егзалтирани привъженици подкрепят любимия Левски. Реферът Досев извежда столичният Левски и варненският Владислав да си оспорват титлата в първия в историята мач за Държавно Първенство в Царство България и респективно Царската Купа на страната, връчена лично от Цар Борис Трети. Столичният отбор е безспорния фаворит – те са любимците на народа, а в състава им личат имената на 9 национални сътезатели , учавствали на Олимпийските игри за България в Париж през 1924 година. От другата страна е отборът на Владислав, отбор, на когото се дават минимални шансове за победа и за мнозина това ще бъде един портоколен финал, завършил с победа на Левски.

 

 

В горещия августовски ден чудото се случва . През първото полувреме още в третата минута след удар на Андрей Иванов – Дядото, вратарят на Левски Петър Иванов – Вертер си отбелязва автогол , а през второто полувреме капитанът на Владислав, колоритният италианец Егон Терцета отбелязва втори гол.

 

 

До края на мача въпреки усилията на домакините, резултатът остава непроменен. Вратарят Здравко Янакиев и полевите играчи Любен Митов, Петьо Димитров, Георги Георгиев, Борис Томов, Иван Булгаков, Димитър Димитриев, Кръстьо Петров, Алексей Алексиев, Андрей Иванов, Егон Терцета и германският водач и треньор Ернст Мург записват със златни букви имената си в българския футбол.

 

 

 

На следващата година ФК ”Владислав” е отново шампион в един от най-скандалните мачове в историята на футбола ни. На 26 август 1926 година на стадион Юнак във финала излизат Славия и Спартак. Двубоят завършва 1:1, а в двете продълженя по 15 минути отборите не си отбелязват гол. Съдия на мача е Григор Григоров, който е основател на белия клуб. На следващия ден той отново трябва да свири преиграването на мача при същите правила, но отказва, а немският треньор на ФК Владислав Ернст Мург иска за съдия да бъде назначен играчът на ФК ”13 София” Фридрих Клюд, но той отказва.

 

 

Владислав не се явява за мача и БНСФ провъзгласява Славия за държавен първенец. Три месеца по късно ръководството на Владислави зпраща контестация до Арбитражния съд на БНСФ, която е уважена .Новият мач между Славия и Владислав трябва да се състои на 26 декември 1926 година. Но софийската окръжна-спортна област забранява на Славия да излезе на терена. Така БНСФ определя нова дата за провеждане на мача - 7 април 1927година. Но отново по същата причина Славия не излиза и за първенец по административен път е определен ФК Владислав. През 1934 година Владислав печели за трети път титлата на страната отново срещу Славия с 2:0 след голове на Евтим Филев отблизо след разбъркване в 20-ата минута и Кирил Денев с глава в 30 минута. ФК Владислав е вицешампион на страната през 1928, 1930, 1938 и 1939 година. През месец февруари 1945 година ФК Владислав вече не съществува и се обединява със спортен клуб Тича в настоящия Черно Море под името Тича – Владислав.

Пламен Трендафилов

Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK