Левски

Божинов: Левски е институция, нещо велико и свято!

Нападателят на Левски Валери Божинов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Перфектен, уникален, „The Best” – тази поредица от епитети използва за описание на самия себе си играчът на „сините“. Той е сред най-колоритните фигури във футбола ни. Обича да поразява, както противниковите врати, така и сърцата на нежния пол. Кариерата му е изпълнена с върхове и спадове. Не обича да се задържа на едно и също място дълго време, като до момента е носил екипа на 16 различни клуба. И до днес държи рекорда за най-млад дебютант в любимото му първенство – Серия А. А разговорите с него винаги са хит!

 

 

– Валери, здравей! Благодаря ти, че прие поканата да гостуваш в предаването „Код Спорт“! Преди да преминем към футболните въпроси, искам да поговорим малко за коронавируса. Вярваш ли, че този вирус съществува?
– Нормално е да вярвам, при положение, че в цял свят се говори и се пише. Виждате каква е обстановката в целия свят, пък и все пак и аз преминах през коронавируса.

 

 

– Как ти се отрази?
– Може би, за разлика от останалите мои колеги и съотборници и хора по цял свят, аз го минах по малко по-нормален начин. Изгубих само вкус и обоняние, това ми бяха единствените симптоми. Може би моят организъм e малко по-силен от останалите и съм го минал по по-лекия начин. Няма как да не вярваш в коронавируса, като в цял свят има заразени хора, футболисти, спортисти. Виждате в тази пандемия през какви неща преминават не само хората, а и отборите, от икономическа гледна точка какви щети се нанасят. Тежко е, надявам се да се върнем по най-бързия начин към нормалния начин на живот, защото ощетените не сме само ние, футболистите, а като цяло
целият живот пострада.

 

 

– Какво искаш да кажеш на хората, които ежедневно се борят за живота на болните от коронавирус?
– Да вярват в доброто, че ще се оправят и всичко ще бъде наред! Наистина има проблеми, слиза към гърдите, получава се бронхопневмония, доста хора се задушават, не могат да дишат. Но нека бъдат позитивни, психически да бъдат здрави и да вярват в доброто! Така със сигурност ще го преодолеят и ще оцелеят в тази борба!

 

 

– Мислил ли си да качиш някое видео в твоя Фейсбук или в Инстаграм за хората, които непрекъснато лекуват болните, за лекарите, за медицинските сестри? Знам, че си силен в социалните мрежи…
– Даваш ми една хубава идея. Да, мисля да го направя и ще го направя. Благодаря, че ми даваш този жокер и коз. Бих го направил, защо не? Аз съм известна личност и ние, спортистите трябва да сме пример за държавата, за хората. Все пак без помощта на лекарите няма как да успеем. Благодарение на тях хората го преживяват, оправят се и печелят битката.

 

 

– Как приемаш ситуацията в Левски? Кое тежи най-много на футболистите?
– Всички знаем през какъв период минава в момента клубът. Ние, футболистите, ръководството, треньорите, най-вече милионната публика на Левски през какъв труден период минаваме. Аз съм оптимист и вярвам, че явно Левски е трябвало да мине през такова нещо, за да се върнем отново към успехите, титлите, купите. Това е карма, това е някаква съдба, не знам, може би трябва да минем през това нещо. Но когато имаш амбиции, цели, хора, които милеят и живеят за Левски, винаги съм на мнение, че доброто ще победи. Няма как доброто да не надделее над злото. Убеден съм, че рано или късно Левски ще се върне там, където му е мястото. Може би трябва време, търпение. Това е една борба, ние се борим срещу всички, но ще успеем. Сигурен съм, че Левски ще се върне там, където му е мястото. Трябва и обединение, за пореден път повтарям, че за да е силен Левски, защото за мен това е отборът на народа, когато ние всички мислим и разсъждаваме по един и същи начин и хората, и публиката, и като цяло вътре в клуба, и ние футболистите, когато сме един юмрук и сме обединени, съм сигурен, че ще успеем да върнем Левски там, където му е мястото. На става от днес за утре, трябва търпение, воля, желание, амбиция, това е една борба.

 

 

– Какво си казвате, когато сте в съблекалнята след мач с твоите колеги и резултатът не е такъв, какъвто бихте искали да бъде? Как приемате загубите?
– Напоследък доста негативни резултати се насъбраха, както и коронавируса. Пет или шест мача подред нямахме победа. Вирусът се случи не само на нас, а и на всички отбори в България, имаше доста заразени футболисти. Не бяхме играли, промяната с новия треньор. Аз съм оптимист, заедно с Ники сме едни от лидерите, които ежедневно говорим с по-младите, с
отбора.

 

 

– Имаше ли разговор с новия треньор Славиша Стоянович, когато пое за втори път отбора?
– Със Славиша винаги съм държал контакт, още когато с Ботев (Враца) ги бихме на „Герена“ с 3:1, а аз вкарах два гола. След мача имах разговор с него, оттам почна нашата комуникация, отношение, уважение. Никога Славиша не е забравял да ми честити след победа или рожден ден, както и обратното. Между мен и него има една харизма, само с поглед се разбираме. Много съм щастлив и радостен, че точно той застана начело на Левски, защото виждам промяна и в хората, и в клуба, най-вече в нас, футболистите по начина, по който тренират, по който се влагат, професионализмът. Не искам от една победа да правим голяма еуфория, но зад всичко това стои много голям труд, голяма борба, воля, желание да победим Локомотив (Пловдив). За мен това е един от най-добрите отбори в България. По начина, по който играхме, по начина, по който стоя отборът, видях коренна промяна във футболистите. Тук е моментът да ги поздравя за мъжеството, за топките, които показаха. За мен това е голям успех, благодарен съм и се надявам да продължаваме по същия начин със Славиша, защото този човек го заслужава, живее за Левски, обича Левски. Говорил съм си много пъти с него, знам манталитета му, познавам какъв човек е и съм сигурен и убеден, че ще постигнем успехи с него. Просто трябват търпение и време.

 

 

– Получаваш ли достатъчно шансове за изява в Левски?
– Казах го и на Сираков, и на Славиша, че моето желание е да завърша моята кариера в Левски. Не съм като Живко или Ники, децата, които са израснали на „Герена“ или които са юноши на този клуб, но Левски ми е на сърцето. Някой ще каже, че е игра с публиката… Не! Няма никаква игра с публиката, просто Левски ми е на сърце! Запали ме идеята Левски на стогодишнината. Видях какво е Левски, видях каква е атмосферата, видях публиката. Това е най-големият клуб в България, отборът на народа и Левски е институция, нещо велико и свято. Виждам хората колко са зажаднели, държат и обичат клуба. Затова искам в този труден момент, в тази тежка ситуация наистина да постигнем нещо, да останем в историята. Много силно се надявам и желая, ясно е, че не можем да се борим за шампиони, трябва да сме реалисти, но докато сме в играта за купата, много искам да я спечелим, защото знам колко ще означава за клуба и най-вече за феновете.

 

 

– Каква е мотивацията на футболист, минал през клубове като Манчестър Сити, Фиорентина, Ювентус, Парма?
– Ти си бил с мен навсякъде през годините, присъствал си във всички отбори. Когато играеш за такива отбори, няма как да нямаш мотивация, променяш манталитета си.

 

 

– Бил си в тези четири отбора, след което се връщаш в България и играеш в Ботев (Враца) – разликата е огромна…
– Това остава в ума и в сърцето и няма как да го изкараш. Когато си се борил, изживял си го, израснал си в такава държава и в такива отбори, и си бил с много големи футболисти, ти се заразяваш покрай тях, променяш си манталитета и мисленето. Благодарен съм на Господ, че съм имал възможността да изляза и да израсна в такава държава като Италия, в такива отбори с такива футболисти. Направило ме е човек, променило ми е мисленето. Може би ако бях останал в България като дете, нямаше да имам тази харизма, воля, желание. Когато играеш в такива отбори с такива футболисти, тогава си един от тях, не го осъзнаваш. Влизаш в съблекалнята на Ювентус, на
Манчестър Сити, на Фиорентина, на Парма, на Спортинг… Големи имена, големи футболисти с големи заплати, ти си един от тях. Няма го този дисбаланс, амбициите са едни и същи, мисленето, желанието, волята са еднакви.

– И идваш във Враца…

– Левски за мен също е голям европейски клуб, така че и тук мисленето е същото. Искам да предам на младите футболисти харизмата, желанието, защото те не трябва да забравят, че когато сложат синята фланелка и „Л“ от лявата страна до сърцето, имат отговорност да играят пред толкова много публика, за такъв голям клуб. Това е Левски!

 

 

– Спомням си, когато ме заведе в съблекалнята на Ювентус и вътре беше Джиджи Буфон, който се отнесе с теб като със син. Видях такава любов между вас двамата. Голям футболист, а те гледа като равен с него. Там проблемът беше Дидие Дешан…
– Да, с него имах някакви проблеми, но и от Дешан съм научил много неща. Не може с всеки един треньор да нямаш проблеми.

 

 

– С кои треньори не намери общ език през годините?
– Малко съм „перде“, малко съм тип нашия приятел г-н Христо Стоичков, една зодия сме, той е на 8 февруари, а аз на 15-и. Може би темпераментът, „перде“ съм, арогантен съм на моменти и на терена, и в съблекалнята, имал съм мои виждания. Може би тогава като млад не съм бил в правото си, но винаги съм искал да успявам, да играя.

 

 

– Но през годините никога не си критикувал така явно треньор, както го направи с Петър Хубчев – откъде дойде този конфликт? Казваш, че си арогантен, но те познавам от години и ти не си човек, който търси конфликти с хората. Не можеше ли с него да седнете като мъже и да се разберете?
– Мисля, че темата с Хубчев е приключила отдавна. Няма какво повече да делим и да коментираме. Пожелавам му успех за в бъдеще, дай боже, да си намери отново работа и да работи. Бил е в Левски за доброто на отбора, на клуба, по някакъв начин се е опитал да направи нещо. Не искам да говоря за него от уважение към клуба Левски и към хората, които са тук. Знам, че в момента Левски и Хубчев имат някакво споразумение, водят някакви диалози и не е коректнода го споменавам, защото не е моя работа. Аз му пожелавам успех. Надявам се Хубчев и Левски да намерят общ език, да се разберат и нито единият, нито другият да не бъде ощетен, защото Левски е над всичко! Няма по-велик и по-голям от Левски! Това трябва да бъде ясно казано не само от мен, а от всички. Така че се надявам ръководството и Хубчев да намерят общ език за каузата, за любовта, да се намери решение за Левски по-бързо и всичко да приключи по най-добрия начин за всички.

 

 

– Винаги си усмихнат и позитивен – кое може да изтрие усмивката от лицето ти?
– Може би ще има такива моменти, когато да не съм усмихнат и щастлив, но засега се надявам да няма такива случаи. Надявам се всичко да си е постарому, винаги съм усмихнат, позитивен съм, добър човек съм, с каквото мога помагам, на който мога помагам. На никой лошо не съм направил, няма и да направя. Да, малко съм „перде“, малко съм арогантен на терена, където трябва да съм, чисто психологически играя някои неща дали с противника, дали в съблекалнята с мои колеги. Аз съм такъв човек, че на терена не мога да губя. Да, на всеки се случва, но трябва да си оставя сърцето и душата. И ако знам, че другият отбор ме надиграва или са ме надвили, това мога да го приема. Вдигам ръката и казвам: „Да, окей, днес бяха по-добри.“ Но като се прибера в съблекалнята, наистина да знам, че съм дал всичко от себе си. Не може да идват отбори тук и да ни взимат точки! За 106 години история Левски ги е бил само с влизането на „Герена“! Сигурен съм, че тези времена отново ще се върнат, просто трябва време, търпение. Искам тази злоба, агресия, искам да видя очите на тигъра! Бил съм на сафари в Южна Африка и съм виждал как хранят тигрите, стават озлобени и искам така да виждам моите колеги, да виждам очите на тигъра в Левски.

 

 

– Какво не ти харесва във футбола в България?
– Не съм аз човекът, който трябва да казва какво не му харесва и какво му харесва. Има много по-големи личности, хора, които управляват футбола в България. Все пак аз съм футболист, играя за един от най-големите клубове в България – Левски, не мога да критикувам, не съм в правото си да давам мнение.

 

 

– Коя е била най-голямата ти радост?
– Чакам я. Поставил съм си цел лично за себе си. Знаеш, че не съм ставал шампион, имам една купа, спечелена с Партизан. Искам до края на кариерата ми, надявам се да я завърша в Левски, такова е моето желание и амбиция, но не зависи само от мен, има си треньор, има си ръководство, зависи какво ще решат, но искам да я завърша в Левски като шампион.

 

 

– Малкият Валери ще надмине ли баща си?
– Аз му го пожелавам от все сърце!

 

 

– Остава ли ти време да го наблюдаваш на тренировки, в мачове?
– Той играе за Славия, но когато имам възможност и време, идва постоянно в съблекалнята на „Герена“ с мен, с децата на Живко Миланов постоянно са заедно.

 

 

– Само че децата на Живко Миланов играят в школата на Левски.
– Не искам да взимам отношение къде е и това, че играе в Славия. Знаете, че школата на г-н Стефанов изкарва много добри таланти. Дай боже, г-н Стефанов да изкара втория Валери Божинов-Джуниър!

 

 

– Какво правят героите от твоите клипове – Тони Найка, Асенчо Таксито, Благо Джизъса? Отдавна не си ги популяризирал… Остава ли време за футбол с тях или не?
– Не сме играли. Сега съм в процес на тренировки, на мачове с Левски. Чуваме се, поддържам отношения, виждам ги. Приятели са ми и ги уважавам. Не мога да кажа, че се виждам ежедневно с тях, но затова имаме Интернет пространство, телефони, Инстаграм. Там, където ми е силата.

 

 

– Преди време каза, че Враца прилича на Ню Йорк, а до кой град се доближава София?
– Тогава го казах, защото бях в един град в Китай по времена престоя ми в Мейджоу Хака. Тогава наистина като видях града, се хванах за главата. Едно ми бяха казали, пък се оказа съвсем друго и когато дойдох във Враца казах: „Уау! Къде съм бил, сега къде съм!“ Казах го в кръга на шегата.

 

 

– Харесва ли ти София?
– Да. Аз не съм софиянец, роден съм в Горна Оряховица, израснал съм в Италия, но вече колко години живея в София, тук имам апартамент, тук са ми децата, тук са ми приятелите. Обичам София, обичам България, не мога да заменя моята държава за каквото и да било. София си я обичам, България ми е на сърце, неслучайно съм си татуирал и българското знаме. Сърбите са много големи патриоти, за разлика от нас, но аз си обичам държавата, знам откъде съм тръгнал. Знам, че когато съм играл в такива големи отбори, съм защитавал и съм правил така, че България да се гордее с мен. Ние сме малка държава, но какви футболисти – Стоичков, Бербатов, Мартин, Стилиян, Балъков, Боби Михайлов, Лечков, Костадинов… Тогава съм бил малък, но съм ви гледал с г-н Памуков в предаването „Планета Футбол“.

– Кажи нещо за финал на нашия разговор…

– Пожелавам си да си завърша кариерата в Левски, да стана шампион с Левски, да вляза в историята на Левски с шампионска титла и с купата. Това е моето желание, това е моята амбиция, това съм си го поставил за цел и ще се боря докрай да я постигна! Защото Левски го заслужава и няма по-велик от Левски!

Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK