Христо Ботев

Христо Ботев

Град: Пловдив

Капацитет: 21000

Година на откриване: 1961

Изберете друг стадион

Стадион „Христо Ботев“ е вторият по големина стадион в Пловдив с настоящ капацитет за 22 000 зрители. Намира се в квартал Каменица. Изграден е в периода 1959-1961 на мястото на бившето парк-игрище „Св. Августин“ (1903), което е било собственост на Католическия колеж (1884-1948) в града. Поради тази причина съоръжението е популярно и с името „Колежа“. Официално е открит на 14 май 1961 г. и първоначално е разполагал с 35 000 седящи места. Капацитетът му е намален до настоящия размер след частичен ремонт през 1993 година. Рекордна посещаемост - 40 000 зрители на 27 февруари 1963 г., мач от турнира за Купата на националните купи Ботев Пловдив - Атлетико (Испания)1-1.Рекордът за първенство е мач с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители, но поради безредиците преди срещата и нахлуване на публиката на терена, Ботев 1912 е задължен от футболната федерация впоследствие да играе дербитата си на стадион “9-ти септември”. Всъщност решението за създаване на клубно игрище на СК Ботев се взима от управителният съвет на тима през 1924 година.Дотогава футболният отбор тренира на ливадите в квартал Мараша,а играе мачовете си на няколко места-плацовете на 9-ти полк,21-ви пехотен полк,артилерийските казарми,поляните на Гладно поле и единственото пригодено за футбол игрище,, Колежа,,.Пловдивската община въз основа на протокол N 59 от 20.10.1925 отпуска 36 декара общинско място в квартал,,Ухото,, с цел то да стане футболно игрище на жълто-черните а около него да се построи парк.Това място се е намерило в днешният квартал Кичук-Париж на мястото на Халите и стадион Спартак.То е било запуснато и занемарено,като целят терен е бил покрит с храсталаци.Необходимите средства за строежа се осигуряват от организирана благотворителна томбола и от дарения на клубни членове.Игрището е готово през средата на 1926 година,като на 23 май се играе първата официална среща. Малко по-късно терена е ограден с каменна ограда,изграден е спортен павилион,лекоатлетическа писта,официална трибуна с клубни помещения и детски спортни площадки.През 1934 година клубът се снабдява с нотариален акт за собственост на игрището. В годините от 1926 от 1947 жълто-черният клуб играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира Виена (1:7), Кешкемет Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташ (0:0), Бохемианс Прага (1:3) и “вундер-тима” на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4). През този период Ботев Пловдив се налага като най-силния и най-популярен клуб в Града. Ботевистите представляват сърцевината на пловдивското гражданство в пълния смисъл на думата и до сега! През 1949 година след решение на градското физкултурно дружество на Пловдив игрището е предадено на дружество ,,Динамо,,(Спартак Пд).От 25 .07.1967 със създаването на ДФС ,,Тракия,, игрището отново е върнато в собствеността на клуба.През 1982 година след като от АФД ,,Тракия,, се отделя възстановеното дружество,, Спартак,,игрището отново е върнато на синьо-белите от квартал Кичук-Париж. След 1949 година Ботев минава под опеката на военните и играе мачовете си на военните терени на Пловдивският гарнизон и на градският стадион ,,9-ти септември,,.Заради липсата на добре подредена тренировъчна база започват постъпки пред Градската община за вземане на терен за нов спортен комплекс и така на 29.07.1959 е първата копка на новото клубно игрище в квартал Каменица. На мястото на легендарният,, Колежа,, за по малко от две години поделение N 50100 водено от генерал-лейтенант Величко Георгиев и генерал-майор Стоян Стоянов построява футболен стадион с лекоатлетическа писта,сектори,съблекални,басейн,баскетболно и волейболно поле,тенискорт и административна сграда.Така на 14.05.1961 новият стадион е открит от генерал-лейтенант Добри Джуров,а също така се провежда мач между АСК Ботев и шампиона на Румъния,,ЧЧA,,(Стяуа)завършил с първа победа 3-0. На 02.06.1927 на патронният празник на СК,,Ботев,, на специално тържество официално се открива бюст паменник на Христо Ботев.Той е направен след конкурс ,спечелен от пловдивският архитект Димо Вичев и за материал е използван специален мрамор донесен от Враца.Паметника,заедно с пиедестала образува грандиозна фигура с височина над 3 метра.Цели 34 години монумента стои пред първото официално игрище на жълто-черните,като след построяването на новият стадион ,,Христо Ботев,, е преместен и стои и до днес непосредствено до централният вход. Чак през 1993 г., при управлението на президента Данов, “Колежа” претърпява по-съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в източния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление (“лампите на брокерите”, останали от реконструкцията на тенис-комплекса “СТАД” и за съжаление не отговарящи напълно на стандартите за футбол през ноща).
Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK