Локомотив София

Отборът на Локомотив (тогава ЖСК) е основан на 2 Септември, 1929 г. В Държавния архив е запазен протоколът от учредителното събрание, на което "група младежи на брой 19 человека /посочени са имената им/ взеха иницативата за образуване на спортен клуб с наименование Български железничарски спортен клуб". Негови членове могат да бъдат "всички, които са под ведомството на Министерството на железниците, и тези, на който бащите им са такива /железничари/". Основателите на клуба едва ли са предполагали, че учредяват първия Железничарски спортен клуб в Европа. Един месец след основаването си ЖСК играе на игрище "Юнак" и първият си мач срещу съгражданите си от "Зора". Първите футболисти, които поставят началото на футбола в ЖСК са: Г. Златнотенджеров - вратар, Д. Янков - ляв защитник (капитан на отбора), Т. Станчев - десен защитник, А. Танев - десен полузащитник, П. Петров - дясно крило, П. Върбанов - дясна свръзка, Н. Гелов - център-нападател, Д. Христов - лява свръзка, М. Шишков - ляво крило, резервни играчи: Н. Юскюселиев (вратар), Р. Ненков, А. Тухов, Н. Сенигерски.

През есента на същата година кубът е приет за член на БНСФ и ЖСК започва да участва в различни областни систезания. През 1931/32г. е член на Трета софийска дивизия. Екипите - черни гащета и черни фланелки с традиционното бяло железничарско крило на тях. Следва представяне с променливи успехи в Трета и Втора софийски дивизии.

През 1935/36г. ЖСК е първенец на Трета дивизия с незапомнен актив - без загуба или равен мач и без допуснат гол във вратата на Славчо Виденов (Чоте). Головата разлика е 22:0 !!! На следващата година железничарите дублират успеха си и във Втора дивизия, пак без допуснат гол !!! Треньор по това време е Ст.Чумпалов - той е и първият треньор в историята на железничарите.

На 21 май 1936 година, се случва историческо събитие в кратката история на ЖСК. След проливен дъжд предния ден и на разкалян терен на игрище "Юнак" железничарите играят първия си международен мач. Гост е първенецът на на Втора белградска дивизия "Истра" /Земун/. Крайният резултат е разгромен - 8:2.

През сезона 1937/38г. железничарите са на второ място във Втора дивизия и предстоят квалификации за влизане в националната дивизия. Отборът по това време има отличен състав и двама от играчите му са и в националния отбор на България - Ст. Недялков и Сл. Виденов. В квалификациите са преодоляни отборите на Атлетик (Дупница) с 1:0, Бенковски (Пазарджик) с 5:0 и Левски (Бургас) с 7:0. Финалната среща играна на 3 септември 1939г. в София донася още една победа - 7:2 срещу Хаджи Славчев (Павликени). Така се сбъдва една мечта - ЖСК да се нареди сред първите десет отбора в страната.

Дебютът на железничарите сред майсторите е успешен - като гост побеждават варненския Тича. В края на първенството претендентите за титлата са трима - Левски, Славия и... ЖСК ! РЕШИТЕЛНА СЕ ОКАЗВА ПОСЛЕДНАТА СРЕЩА МЕЖДУ ЛЕВСКИ И ЖСК. ПРИ ПОБЕДА ИЛИ РАВЕНСТВО ПЪРВЕНЕЦ СТАВА ЛЕВСКИ. МАЧЪТ ПРЕМИНАВА ИСКЛЮЧИТЕЛНО ДРАМАТИЧНО. СЕДЕМ МИНУТИ ПРЕДИ НЕГОВИЯ КРАЙ ЛЕВСКАРИТЕ ВОДЯТ С 1:0 И ВЕЧЕ СЕ ВИЖДАТ ПОБЕДИТЕЛИ. НО ЗА ТЕЗИ СЕДЕМ МИНУТИ ЖСК, МАКАР И С ЧОВЕК ПО-МАЛКО (КОНТУЗЕН Е ТЕЖКО КАПИТАНЪТ С.НЕДЯЛКОВ) УСПЯВА ДА ОТБЕЛЕЖИ 3 ГОЛА - ЧРЕЗ А. МИЛУШЕВ, Г. МАНОЛОВ И К. МИЛЕВ И ДА СПЕЧЕЛИ ПЪРВАТА ТИТЛА В ИСТОРИЯТА СИ !!!

Ето и имената на победителите: Сл. Виденов, К. Костов, Д. Маринов, С. Недялков (капитан), Ст. Ангелов, Ст. Драганов, П. Георгиев, Ас. Милушев, Зл. Тодоров, Кр. Милев, Сп. Стоянов, Г. Манолов, В. Спиридонов, Й. Баев, Й. Кръстев, Г. Въжеров, Л. Хранов, Малинов, Кирков, Иванов.

През следващата година отбора отново се представя прекрасно и завършва втори.

След края на Втората светова война ЖСК е преименуван на Локомотив. В този шампионат футболисте му се представят отново отлично и достигат до финал срещу софийския Спортист.

Двата мача се играят на 30 септември и 7 октомври 1945г. на препълнения стадион Юнак. В първата среща локомотивци вземат добър аванс - 3:1 (с голове на В.Йорданов, Г.Василев и К.Милев). Вторият мач завършва наравно 1:1 с гол на Вучко Йорданов.

Състават на победителите е: С. Костов, С. Орманджиев, С. Недялков (капитан), С. Ангелов, Х. Серафимов, Л. Христов, А. Дръндаров, П. Георгиев, А. Милушев, Г. Василев, К. Милев, В. Йорданов, Г. Манолов, Н. Делев, Б. Каменов, А. Атанасов, Й. Александров. По това време отборът няма титулярен треньор - състават е определян от Стою Недялков.

През следващите две години локомотивци завършват като вицешампиони,а през 1948г. печелят и купата на страната. По това време седем от титулярите в националния отбор са били от Локомотив София !!!

Преди идването на талантливото поколение на треньора Георги Берков можем на отбележим спечелването на купата през 1953г, както и второто място в шампионата през 1957г. Берков подготвя отбор които след няколкогодишно прекъсване печели за трети път титлата на България през 1964г. Играчите спечелили златните медали са: И.Деянов, Ц.Лалов, В.Методиев, И.Димитров (капитан), Т.Велев, А.Чачевски, Х.Лазаров, Д.Пенев, И.Коцев, Д.Драгомиров, Г.Панов, М.Пенев, В.Василев, Н.Костов, С.Дебърски, Г.Манолов, Б.Ботев и Д.Милушев. След спечелването на титлата отборът на Локомотив дебютира и в турнира на КЕШ с голяма отговорност. Жребият му определя за съперник реномирания отбор на Малмьо (Швеция). Локомотив печели фантастична победа с 8:3...като пет от тези голове са дело на Никола Котков !!!

След това следват спечелване на сребърни и бронзови медали в пъренството и....най-черните години в историята на Локомотив - обединяването със Славия.

С това обединение е нарушена грубо традицията на Локомотив, която е градена с десетилетия. Обединеният отбор получава името ЖСК-Славия, играе мачовете си на техния стадион,продължава първенството с актива на Славия, ръководството му е от слависти и от състезателите само трима са от бившият Локомотив.

След възродяването на Локомотив започна израстването на поредното талантливо поколение което за пореден път печели титлата през 1978г.

С фланелката на шампиона играеха: Горанов, Донев, Еленков, Стефанов, Костов, Димитров, Бонев, Желев, Стойков, Арсов, Спасов, Колев, Соколов, Величков, Михайлов (капитан), Здравков, Трайков, Свиленов, Манолов. Треньор - Васил Методиев.

Сезонът 1979/80 е свързан с най-големият международен успех на Локомотив. В турнирът за купата на УЕФА отборът стига до четвъртфинал. Последователно са отстранени отборите на Ференцварош, Монако (с пет гола на Начко Михайлов !!!) и Динамо Киев.

През осемдесетте години Локомотив записва и други участия в европейските клубните турнири а през 1982г. печели купата на България.

В началото на деведесетте клубовете в страната се обособиха като самостоятелни клубове - така беше и с Локомотив София. В този период отборът става вицешампион и печели купата на страната през 1995г. На следващата година Локомотив завършва трети.

Следват няколко години на колебливо представяне, докато през сезон 2005/06г. отборът отново си извоюва право на участие в евротурнирите. В турнира за купата на УЕФА "железничарите" се предсатвят много добре, след като напускат борбата непобедени. Възходът на Локомотив продължава и през следващия сезон, а през този период отборът изиграва осем мача без загуба за купата на УЕФА - рекорд за българските отбори !

Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK