Локомотив Пловдив

Обстоятелствата, определяли развитието на българския футбол между 1944г. и 1989г., налагат да се предприеме своеобразен подход, когато се представя биографията на днешния ПФК Локомотив Пловдив. Говорейки за началните години на клуба, този разказ би трябвало да се разклони в две направления. Първото от тях, съвсем естествено, е онова, свързано с клубните “корени” и основното русло на неговото историческо развитие, а второто “разклонение” на разказа за Локомотив Пловдив ще изясни произхода на сегашното негово име.

И така, най-дълбоките исторически корени на съвременния ПФК Локомотив Пловдив ни отвеждат до пролетта на 1922г., когато в IV-ти пловдивски район (историческото сърце на града - Трихълмието), на базата на развивалите се дотогава махленско-ученически формирования, бил основан спортен клуб "Караджа". Сред тогава десетките пловдивски клубове, "Караджа" имал честта да встъпи като участник в първото официално футболно първенство на Пловдив (1924г.), ставайки първенец на 2-ра дивизия. В тази градска надпревара се включили общо осем тима, разпределени в две дивизии. От сега съществуващите клубове Марица се класирала на 2-ро място в 1-ва дивизия, предшественикът на Спартак – „Тракийска слава”, бил 2-ри във 2-ра дивизия, а Ботев - 3-ти във 2-ра дивизия.

Две години след основаването на сп. кл. "Караджа", отново в IV-ти пловдивски район, бил учреден и сп. кл. "Атлетик". Тук е нужно да отбележим, че днешното райониране на града е онова, което направил през 1891г. Йосиф Шнитер – той изготвил първия градоустройствен план на Пловдив. А ІV-ти район бил не само най-старият, но също най-големият (като територия и население) район на Пловдив. Границите му са непроменени и днес: от север е р. Марица, от запад – тръгвайки от Пешеходния мост, през цялата Главна улица, през ул. “Крали Марко” се излиза на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител”, откъдето се достига до южната граница - Асеновградското шосе, а оттам – ІV-ти район обхващал целия изток, чак до покрайнините на града, включително и квартала „Лаута”. На тази внушителна територия се намирало не само Трихълмието (с прочутите Старинен град, Античния театър), ала в ІV-ти район съжителствали хора от различни етноси и вероизповедания, които придавали на Пловдив така характерния му космополитен дух: тук, в подстъпите на Стария град, се била установила арменската общност, тук била най-голямата католическа махала със своята внушителна катедрала, в самия край на ІV-ти район стоял кварталът „Столипиново”.

Ала нека се върнем във футболния летопис: на 26 юли 1926г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив - читалище "Иван Вазов", двата спортни клуба "Караджа" и "Атлетик" се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.

След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.

През 1933г. Спортклуб станал първенец на 2-ра пловдивска дивизия, встъпвайки в елитната 1-ва, чиято титла извоювал за първи път през 1936г. През 1938г. Пловдивски Спортклуб (както вече било официалното му име) се преборил за място в Националната футболна дивизия, учредена година по-рано и включваща 10-те най-добри български тима. В нея спортклубци се състезавали с успех две години - до разпускането й, като за това им представяне значителна заслуга имал техният унгарски треньор Ласло Клайн (ученик на прочутия тогава англичанин Джими Хоган, когото специалистите днес наричат "създателят на тоталния футбол"). През втория си сезон в НФД (1939/40г.) Спортклуб бил единственият клуб, представляващ цялата Южна България в елитния футбол.

В годините до 1944г. тимът станал Южнобългарски първенец и достигнал четвъртфинал за Държавно първенство (1941г.), като през 1940г. и 1942г. играл на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942г. в София, постъпленията от него се оказали рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа! А на 3 октомври 1942г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб направили невиждано дотогава "нашествие" в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3000 пловдивчани пристигнали в София, за да окуражават своя тим. В това нямало нищо случайно: по същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942г. и 1943г. Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявала Пловдивски Спортклуб за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.

В годините, последвали 1944-та, новоустановилата се власт предприела няколко кампании по т.нар. реорганизиране на спортните клубове в България, изразяващи се в сливането на голяма част от тях и съответна промяна на имената. Така, Спортклуб първоначално приобщил в себе си арменските спортни клубове, а впоследствие и няколко други клуба, първият от които бил Парчевич - през 1945г. В съответствие със задължителното изискване, името на Спортклуб било променено на „С.П. 45” (Спортклуб-Парчевич 1945г.), а малко след това станало “Славия” Пловдив. През 1947г. новата вълна обединения, която обхванала всички пловдивски клубове, вляла в Славия спортното дружество на кооперативните работници („П. Ченгелов”), който акт бил последван от задължителното преименуване – този път името се модифицирало на „Славия-Ченгелов”. То не просъществувало дълго време, като отново било възстановено името Славия Пловдив.

Говорейки за задължителните преименувания след 1944г. (следствие от задължителните обединения), то трябва да се каже, че за разлика от други клубове в България, които също като Спортклуб били преименувани, ала в някакъв по-нататъшен исторически момент им били възстановени автентичните имена, то Спортклуб така и нямал възможността да възстанови своето изконно име. Твърде вероятната причина може би е тази, че името „Спортклуб” представлявало директна заемка от западноевропейската (немската) спортна традиция, която традиция определяла развитието на българския спорт до 1944г. – ала за нея не можело да има каквото и да било място след същата тази 1944-та година. Факт е, че след 1944г. в българския футбол не просъществувало нито едно име на клуб, свързано със Западна Европа (Спортклуб, Атлетик и т.н.). В същото време, за разлика от променяното през годините след 1944-та име на Спортклуб, то неизменни оставали териториалната му принадлежност (ІV-ти район), неговата клубна емблема, неговите клубни цветове – червено-черно-бяло, както и представителният му футболен тим (от приобщаваните клубове в отбора се включвали един-двама играчи). Съвсем естествено, неизменни оставали и неговите привърженици – които се умножили от приобщилите се привърженици на католическия спортен клуб „Парчевич”, както и онези от арменските спортни клубове.

През месец август на 1949г. ,

дошла поредната вълна за „реорганизиране” на българските спортни (футболни) клубове – тя била обявена посредством решение на ЦК на БКП. Съобразно това решение териториалният принцип на изграждане на клубовете се премахвал, заменяйки се от производствено-ведомствен. Така, различните профсъюзи (ведомства) се окрупнявали в няколко големи групи, всяка от които излъчвала своя т.нар. „Доброволна спортна организация” (ДСО). Така било на теория, а на практика съществуващите дотогава клубове се трансформирали в ДСО, като на много места тази трансформация била съпроводена и с нови обединения между съществуващите клубове. Именно по силата на тези обстоятелства, през месец октомври 1949г. Славия Пловдив се обединил с още един клуб – който тогава се казвал Локомотив, ала, както щяло да се окаже, на това обединение било съдено да остави важни последици в клубната история. Тук е времето да изпълним уговорката, която направихме още в самото начало и, оставяйки за момент едното направление в биографията на днешния ПФК Локомотив Пловдив, да последваме другото “разклонение” от същата биография – то обещава да изясни произхода на името, с което този клуб е обичан от десетки хиляди пловдивчани през последните десетилетия.

Клубът, с който Славия Пловдив се обединил през октомври 1949г., се казвал Локомотив – това всъщност бил ЖСК Пловдив, преименуван след 1944-та година според изискванията на съветския образец. Биографията му до 1949г. била такава: пловдивският Железничарски спортен клуб (ЖСК) бил учреден в рамките на кампания по основаване на Железничарски спортни клубове в цялата страна. На 1 април 1935г. официалният орган на Профсъюза на железничарите и моряците – „Железничарски подем”, обявил създаването на Културно-просветен комитет към Профсъюза. Този комитет включвал няколко секции: читалищна, религиозна, музикална, туристическа, за хигиенна грижа, въздържателна, спортна и женска. Нужно било във всеки по-голям железопътен център да бъде учреден Културно-просветен комитет, обхващащ съответните секции, включително и спортна. В Пловдив изискването за учредяване на Железничарски спортен клуб се осъществило на 13 юни 1935г. На тази дата било проведено учредително събрание на ЖСК Пловдив, съставил се учредителен протокол и се избрало временно клубно настоятелство. На първото общо годишно събрание на ЖСК (1 октомври 1935г.) бил утвърден постоянен Управителен съвет, а на следващия ден представителният тим провел първата си тренировка. :

Заради последвалата по-сетне „корекция” в годината на основаване, нужно е да акцентираме върху факта, че и до днес са запазени официални и общодостъпни документи, които категорично посочват 1935-та като година на основаване на пловдивския ЖСК. Годините на прохождане на този клуб били обаче твърде трудни, като той бил приет за член на Спортната федерация (БНСФ) едва през април 1938г., а първия си официален мач изиграл на 25 юни 1939г. (2:11 срещу Спортклуб). В края на 1944г. ЖСК бил обединен с Левски Пловдив под името „ЖСК-Левски”, което дружество година по-късно се разпаднало, а останалият като самостоятелен клуб ЖСК бил преименуван на Локомотив (както и всички останали клубове ЖСК в страната).

В исторически план, ЖСК Пловдив, най-вече в лицето на ведомственото ръководство, имал огромен принос в развитието на спортната база в Пловдив през 40-те години на ХХ век. Със средства основно на БДЖ (плюс малки суми от сп. кл. Левски Пловдив и Пловдивската Община), на мястото на игрище „Левски” през 1943г. бил изграден първият стадион в Пловдив, разполагащ с масивни трибуни. Той първоначално носел името „ЖСК-Левски” или „БДЖ-Левски”. В спортно отношение, отборът на ЖСК Пловдив играел в цветовете синьо и бяло, като към момента на обединението със Славия Пловдив (октомври 1949г.) имал една титла от градско първенство и един мач на държавно равнище (домакинска победа с 4:3 над хасковския България през септември 1944г.). Към октомври 1949г. ЖСК (под името Локомотив) се състезавал на третото равнище във футболната йерархия – Южната зона. Към същия онзи момент – октомври 1949г., Спортклуб (под името Славия Пловдив) бил член на елитната "А" РФГ, като в годините след 1944-та тимът достигнал до полуфинал за държавно първенство (1945г.) и до четвъртфинал (1948г.), а в турнира за Купата бил полуфиналист (1945г.) и финалист (1948г.).

Вследствие на успешното си представяне през целия сезон 1948г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), то Славия бил определен за единствения тим, който да представлява Пловдив в новоучредената "А" Републиканска футболна дивизия. Именно поради това клубът, който днес носи името „Локомотив” Пловдив, фигурира в специализираната футболна литература като един от десетте съучредители на „А” РФГ през есента на 1948г. Пак поради същите основания, първият мач на Славия Пловдив в „А” РФГ (10 октомври 1948г. срещу „ТВП” Варна) фигурира като първи мач на Локомотив Пловдив в „А” РФГ.

Колкото до равносметката от дотогава извървения от Спортклуб път – тя наистина впечатлявала: Спортклуб (след 1944г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов) бил изиграл общо 84 мача на държавно равнище, с голова разлика 157:129. Към октомври 1949г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближавал до такива показатели. А Славия имал безспорно превъзходство и в друго: за годините 1945-49г. клубът бил пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948г. - и в България.

През октомври 1949г., по силата на поредната „реорганизация” на българския спорт, пловдивските Славия и Локомотив трябвало да бъдат обединени, за да изградят ДСО Енергия Пловдив. Допълвайки казаното относно мащабите на двата обединяващи се клуба, трябва да се спомене и това, че както Славия била по официални данни най-големият към онзи момент пловдивски клуб, по същия начин – съобразно същите официални данни, Локомотив бил най-малкият клуб в града.
Така, през октомври 1949г. Славия Пловдив имал поредното свое (външно наложено) обединение, вследствие на което приобщил клуба Локомотив. Последвала поредната смяна на името – ДСО Енергия, което няколко дни по-късно било променено на ДСО Торпедо Пловдив. В чисто спортно отношение, цветовете на клуба оставали същите: червено-черно-бяло, нещо повече – Торпедо Пловдив не само се състезавал в същите цветове, както Славия Пловдив, но и използвал същите екипи, с които дотогава Славия играела в „А” РФГ. С много малки изключения, отборът оставал същият, както, естествено, и неговите привърженици. От страна на Локомотив дошли двама играчи (и двамата юноши на други клубове, състезавали се в Локомотив само от година време), ала най-важният принос била материалната база – стадионът-красавец „Локомотив-Спартак”, най-модерният за времето си в града (той също бил преименуван – тъй като ЖСК вече се казвал Локомотив, а Левски пък бил станал Спартак Пловдив).

С името ДСО Торпедо Пловдив отборът играл в „А” РФГ през 1950г. В течение на същата година били афиширани планове за нови реорганизации – някои от съществуващите ДСО щели да бъдат преструктурирани. Така, станало ясно, че от ДСО Торпедо щял да бъде изваден профсъюзът на транспортните работници, който щял да излъчи своя ДСО – под името Локомотив.
Специално за Пловдив, решено било в „А” РФГ да остане да се състезава отборът, който щял да се казва „Локомотив”, а пък „Торпедо” щял да бъде изпратен на трето равнище във футболната йерархия. С оглед на това, целият отбор на Славия Пловдив, състезавал се през 1950г. под името Торпедо Пловдив, бил „прехвърлен” в транспортния профсъюз. Тоест, на всеки играч се намерила формална работа в автомобилния или железопътния транспорт, така че да се запази отборът и той да продължи да играе в „А” РФГ. Именно това се и случило: отборът, който през 1949г. играел в „А” РФГ под името Славия Пловдив, а през 1950г. играел в „А” РФГ под името Торпедо Пловдив, от новата 1951г. заиграл в „А” РФГ под името Локомотив Пловдив. Разбира се, цветовете му през цялото това време оставали неизменни – червено-черно-бяло както неизменни били и неговите привърженици, които и през 1949г., и през 1950г., и през 1951г. препълвали трибуните на стадиона „Локомотив-Спартак” (средно по около 10 000 души посещаемост).

Междувпрочем, именно случилото се през 1951г. (по-специално назначаването на играчите като служители от транспорта и преименуването на тима в “Локомотив”) впоследствие щяло да даде основания в историята на днешния Локомотив Пловдив да се „вмъкне” годината 1936-та, за чието присъствие, обаче, няма никакви исторически основания. Запазените документи са категорични: Спортклуб бил основан през 1926г., а ЖСК – през 1935г. Тоест, никой от тези два клуба нямал и не можел да има нищо общо с 1936г. (тук изобщо не коментираме Парчевич, който бил основан през 1923г.). Впрочем, годината „1936-та” се появила твърде късно като „рождена” година на Локомотив Пловдив – едва през 1966г. Дотогава не били отбелязани по никакъв начин абсолютно никакви юбилеи – нито през 1946г. (10-годишнина), нито през 1951г. (15-годишнина), нито през 1956г. (20-годишнина), нито през 1961г. (25-годишнина). Нещо повече – до 1966г. в нито един исторически документ не се споменавало 1936-та година да била „рождена” за Локомотив Пловдив.

Макар това положение да е достатъчно абсурдно само по себе си, то станало още по-абсурдно, когато през 1966г. изведнъж официално била провъзгласена „30-годишнина” на клуба. Изумително остава откъде внезапно се появила тази „30-годишнина”, още повече, че при официалното честване на „30- годишнината” било обявено – в тържествения доклад, а преди това и в пресата, че Локомотив Пловдив бил наследник на Спортклуб (Славия). Този клуб обаче, както било всеизвестно, бил основан през 1926г. (а пък ЖСК през 1935г.).
Така че абсурдът бил съвършен: през 1966г. се чествала 30-годишнина на един всъщност 40 годишен клуб, носещ името на асимилиран от него клуб. От своя страна, този асимилиран клуб бил основан през 1935г. и нямал каквото и да било отношение към каквато и да била годишнина през 1966г.

Всъщност, това положение изглежда абсурдно, когато се гледа от позицията на историческата достоверност. От позицията на официалната власт през 1966г., обаче, първоначално се прокламирало, че ЖСК (най-малкият клуб в Пловдив през 1949г.) бил асимилирал Славия (най-големия пловдивски клуб и един от най-големите в България през 1949г.).
След това, като втора стъпка, през 1966г. бил обявен „30-годишен юбилей” – без обаче дотогава годината 1936-та да била по някакъв начин свързвана с учредяването на ЖСК.

Трябва да се каже, че заложеният през 1966г. абсурд бил продължен през 1986г. Тогава, в първото до онзи момент клубно издание, футболният актив на Славия Пловдив за времето 1945-49г. бил приписан на ЖСК Пловдив, без изобщо да се спомене дори името на Славия Пловдив!

Нека обаче сложим точка на абсурдите и се върнем в руслото на историческата хронология. Въведеният през август 1949г. модел на „Доброволни спортни организации” бил преустановен през пролетта на 1957г. с решение отново на ЦК на БКП. Съобразно това решение, възстановявал се териториално-производственият принцип, по който вече щели да се изграждат българските спортни дружества. Така, през пролетта на 1957г. съществуващите ДСО били трансформирани в ДФС – Дружества за физкултура и спорт, базирани в отделните райони на големите градове. Заедно с това започнал и процес на възвръщане на изконните имена ДСО Динамо София станал ДФС Левски София, ДСО Ударник София станал ДФС Славия София, СКНА Пловдив станал АСК “Ботев” Пловдив и т.н.

В Пловдив, на учредителното събрание на Дружеството за физкултура и спорт в ІV-ти район група привърженици взели думата (протоколът от събранието е запазен) и, говорейки за успехите на Славия Пловдив, предложили дружеството на ІV-ти район да се казва ЖСК „Славия”. Ала въпросът с името на дружеството бил предрешен: тъй като железопътният транспорт бил „прехвърлен” да „се води” в ІV-ти район (макар там да няма нито една жп линия), то Дружеството за физкултура и спорт на ІV-ти район получило името

ДФС „Локомотив” Пловдив. Под това име и с цветовете бяло-черно-червено този клуб се състезава и до днес.
Спрямо реорганизацията от пролетта на 1957г. трябва да се допълни, че към ДФС „Локомотив” Пловдив били прелети ДСО „Торпедо” и ДСО „Септември”. Приключвайки с организационните трансформации, нека представим футболната биография на този клуб, като тръгнем от годината, в която бяхме спрели – 1948г. От нея, та до 1955г. (след 1951 г. вече под името Локомотив Пловдив) отборът се състезавал в елитната футболна група. През 1953г. делял 3-4 място по голова разлика, а през 1954г. бил най-високо класиралият се извънстоличен тим. В турнира за Купата Локомотив достигал на два пъти до полуфинали (1952г., 1954г.).Вследствие на почти пълна подмяна на представителния отбор, през 1955г. Локомотив Пд отпаднал в "Б" РФГ - трябва да се каже, че от учредяването на "А" РФГ през 1948г. само два тима не били губили мястото си в елита: Локомотив Пловдив и Левски София. А един столичен всекидневник (“Вечерни новини”) <изразил съжалението си, че в “Б” група отпадал “един от нашите стари и уважавани футболни отбори”.Последвали 5 години във втора дивизия, през което време тимът достигнал до финал за Купата - 1960г. Както и в предходния си финал (1948г.), според оценките на централната преса, отборът бил подкрепян в София от около 5000 свои привърженици. В сезона 1960/61г. Локомотив се завърнал в "А" РФГ, където през сезон 1968/69г. спечелил за първи път медали - бронзови. През 1972/73г. тимът бил вицешампион, а през следващото първенство отново спечелил бронз. През 1971г. изиграл петия си финал за Купата - който отново бил неуспешен!

В сезона 1979/80г. Локомотив за втори път в историята си изпаднал в "Б" РФГ, където прекарал три години. В две от тях - 1982г. и 1983г., тимът достигал до финали за Купата, като най-сетне, при седмия си опит успял да я спечели! Според данните от пресата, във финалния мач на 1 юни 1983г., изиграл се на Националния стадион в София, Локомотив Пловдив бил подкрепян от над 15 000 свои привърженици! Още същия сезон, обаче, тимът отпада в "Б" РФГ, моментално завръщайки се в елита (1984/85г.).

През 1991/92г. Локомотив печели бронзовите медали, а през 1998/99г. изпада за две години в "Б" РФГ, откъдето се завръща в елита по административен път посредством лиценза на кюстендилския Велбъжд. Сезонът 2003/04г. донася първата шампионска титла в историята на Локомотив Пловдив – тя се отпразнува по безпрецедентен за България начин: с тържествено шествие на привържениците от клубния стадион до Централния площад, където пред 40 000 души бива вдигната Шампионската купа! Разбира се, площадът, на който се разиграва този празник, съставлява неизменна част от ІV-ти пловдивски район.
Лятото на 2004г. добавя в клубната витрина и Суперкупа на България. През следващия сезон Локомотив Пловдив за четвърти път става бронзов медалист от първенствата на елитната група.

Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK