Наполи

Клубът е основан като Футболен и крикет клуб на Неапол през 1904 от английския моряк Уилям Потс и неговия другар Хектор М. Байрон. Неаполитанци като Конфорти, Катерина и Амедео Салси също взимат участие, а Салси е и първият президент на клуба. Първоначалният екип е бил съставен от раирана фланелка с небесносин и тъмносин цвят и черни гащета. През 1906 година името е съкратено на Футболен клуб на Неапол.

Отначало, италианският шампионат е сведен до участието само на отбори от севера, затова южните отбори е трябвало да се съревновават с моряци или в различни турнири. Чуждестранният дял на клуба се откъсва през 1912 година, за да сформира Интернационале Наполи, във времето на дебюта на двата отбора в италианския шампионат през сезон 1912/13. Въпреки ревностното си съперничество в Кампания, двата отбора нямат особени успехи извън региона и това налага сливането им няколко години след Първата световна война като Футболен клуб Интернационале-Наполи, известен и като ФБК Интернаполи.
AC Наполи

Под президентството на Джорджо Аскарели клубът променя името си на Асочационе Калчо Наполи (Associazione Calcio Napoli) на 23 август 1926 година. Въпреки слабото начало, Наполи започва да се подобрява. Благодарение и на родения в Парагвай талантлив нападател Атила Салустро, отбелязал 107 гола в 259 мача.

Наполи влиза е Серия А под ръководството на английския треньор Уилям Гарбът. По време на шестгодишната си всеотдайна работа отборът е драматично променен, като често завършва в горната част на таблицата, като например двете 3-ти места през 1932/33 и 1933/34. До Втората световна война Наполи запада, спасявайки се от изпадане през 1939/40 благодарение на головата си разлика.

Наполи губи оспорвана битка за оставане в Серия А в края на 1942-ра година и изпада в Серия Б. Отборът се премества от стадион "Джорджо Аскарели" на стадион "Артуро Колана" и до края на войната играе в Серия Б. След подновяването на шампионата Наполи се връща отново в Серия А, но изпада отново след 2 сезона. В началото на 50-те години отборът отново се завръща във висшия ешелон. Въпреки непостоянните си изяви, наред с върхове и падения, през 1962 Наполи печелят Купата на Италия на финала срещу Спал. Четвъртото им изпадане през следващия сезон обаче прекратява празненствата.
От средата на 1960-те

След като променя името си на Società Sportiva Calcio Napoli ("Сочиета спортива калчо Наполи" - "Спортно футболно дружество Наполи") на 25 юни 1964, отборът постепенно започва да се издига и отново печели промоция в елита и под ръководството на бившия играч Бруно Песаола печелят Копа деле Алпи. През сезона 1967/68 Наполи са близо до скудетото, но остават втори след Милан. Едни от по-известните играчи от този период са Дино Дзоф, Жозе Алтафини, Омар Сивори и местният защитник Антонио Юлиано. Със своите 394 мача за Наполи Юлиано чупи рекорда по участия, като остава ненадминат и до днес.

Тенденцията за доброто представяне на Наполи в шампионата продължава до 70-те, с две 3-ти места през 1970/71 и 1973/74. Под ръководството на треньора Луис Виничио отборът се класира в ранните издания на турнира за Купата на УЕФА. През 1974/75 достигат до Трети кръг (1/8 финал), елиминирайки Порто. През същия сезон Наполи завършва втори в Серия А, само 2 точки зад шампиона Ювентус.

Побеждавайки Саутхемптън на финала за Англо-италианската купа, Наполи добива право за участие за КНК през сезон 1976/77, където достигат до полуфинал. Клубът печели втората си купа на Италия през 1975/76, елиминирайки Милан и Фиорентина по пътя си, за да победи убедително съперника си Верона с 4:0 на финала. Дори до началото на 80-те отборът се представя достойно, завършва на 3-то място през 1980/81, но до 1983 затъва и се налага да се бори за оставането си.
Марадона

Наполи чупят световния рекорд за трансфер със своите 6.9 милиона паунда за Диего Марадона от Барселона. На представянето му на стадиона има 65000 зрители.Отборът постепенно се възстановява с Чиро Ферара, Салваторе Бани и Фернандо Де Наполи в редиците си. Възходът е постпенен, през 1985/86 завършват на 3-то място, но доброто тепърва предстояло. Сезон 1986/87 е най-епохалното събитие в историята на Наполи - печелят дубъл, завършвайки на 3 точки пред втория и побеждавайки Аталанта с 4:0 на финала за купата на Италия. Поради факта, че отбор от Южна Италия не е печелил скудетото преди това, Диего Марадона се превръща в икона за Неаполитанците.

През следващия сезон Наполи няма успех в евротурнирите, а също така завършва на 2-ро място в Серия А. През 1988/89 Наполи участва в турнира за Купата на УЕФА и печели първия си важен евротрофей. Ювентус и Байерн Мюнхен са елиминирани по пътя към финала, където Наполи побеждава немския Щутгарт с 5:4 общ резултат (2:1 в първия мач и 3:3 в ревашна).

Наполи добавя втората си титла през 1989/90, побеждавайки Милан с 2 точки в надпреварата. Интересен е и фактът, че Наполи получават служебно две точки в Бергамо, когато фен на Аталанта уцелва в главата с монета футболиста на Наполи Алемао.
Спад и възраждане

Въпреки четвъртото място през сезон 1991/92, Наполи постепенно запада и финансово, и на терена. Играчи като Джанфранко Дзола, Даниел Фонсека и Карека заминават през 1994. Въпреки това през 1994/95 Наполи се класира за упата на УЕФА, където достига до 3-ти кръг (1/8 финал), а през 1996/97 играе финал за купата на Италия, но губи с 1:3 от Виченца. Формата на отбора се влошава и през 1997/98 Наполи изпада в Серия Б, спечелвайки едва 2 победи през целия сезон.

През 1999/2000 отборът се връща отново в Серия А, но след оспорвана битка за оставане, изпада отново. След това изпускат шанса отново да се класират в елита и Наполи запада все повече. През август 2004 година клубът обявява банкрут. За да осигури футбола в града филмовият продуцент Аурелио Де Лорентис възстановява клуба под името Napoli Soccer ("Наполи футбол"), понеже не им е позволено да използват старото си название. Италианската футболна федерация поставя Наполи в Серия С1, където изпускат да се класират в горната дивизия, губейки плейоф от местните си врагове Авелино с 1:2.

Въпреки факта, че играят в толкова ниска дивизия, те имат по-висока средна посещаемост от повечето отбори в Серия А, чупейки рекорда за посещаемост в Серия Ц с 51 000 души на един мач. През следващия сезон си осигуряват участие в Серия Б и Де Лорентис възстановява историята на клуба, връщайки името Società Sportiva Calcio Napoli през май 2006. Само след още един сезон в Серия Б, те се връщат отново в елита в последния ден, заедно с приятелите си от спящия гигант Дженоа. Сезон 2007/08 отбелязва първото завръщане на Наполи в Серия А от изпадането през 2001.
Валтер Мадзари 2009-2013

След поемамето на треньорската позиция от Валтер Мадзари, отбора се превръща отново фактор в Серия А. Той налага в отбора атакуващ тип игра и това дава много добри резултати. През сезон 2010-11 Наполи се бори до последите кръгове за титлата заедно с отборите на Милан и Интер. В крайна сметка финишират на 3-то място, което им дава право на участие в груповата фаза на Шампионска лига. През следващия сезон(2011-12) успяват да достигнат до осминафиналната фаза в Шампионска лига, елиминирайки в груповата фаза отборите на Виляреал и мултимилионния Манчестър Сити. На осминафинала са отстранени от отбора на ФК Челси. В Италия се класират на 5-то място в Серия А, но успяват да спечелят турнира за Купата на Италия, побеждавайки Ювентус с 2-0. В сезон 2012/13 отбора на Наполи отново е основен претендент за титлата в Серия А, но в крайна сметка завършват на второ място след Ювентус, с което отново се класират в груповата фаза на Шампионска лига. В края на сезона Валтер Мадзари напуска отбора на Наполи.
Клубни рекорди и статистика

    Антонио Юлиано държи рекорда на Наполи за най-много участия със свите 502 мача за 16 години - от 1962 до 1978. Юлиано държи и рекорда за най-много мачове в шампионата - 394.
    Най-много голове за Наполи в шампионата има Атила Салустро - 118.
    В Серия А единственият футболист на Наполи, ставал голмайстор на шампионата, е Диего Марадона през 1987/88 с 15 гола.
    Първият официален мач на Наполи е в 16-ия футболен шампионат на Италия срещу Интернационале Наполи, който Наполи печелят с 2:1.
    Най-голямата им победа в Серия А е срещу Про Патрия с 8:1 през 1955/56.
    Най-голямата загуба на Наполи в Серия А е срещу Торино през 1927/28 - с 11:0.

Успехи
Национални купи

Серия А

    Шампион - 2 пъти: 1986/87, 1989/90
    2-ро място - 5 пъти: 1967/68, 1974/75, 1987/88, 1988/89, 2012/13

Купа на Италия

    Носител - 4 пъти: 1961/62, 1975/76, 1986/87, 2011/12
    финалист - 4 пъти: 1971/72, 1977/78, 1988/89, 1996/97

Суперкупа на Италия

    Носител: 1990/91

Серия Б

    Победител: 1949/50
    2-ро място - 4 пъти: 1961/62, 1964/65, 1999/00, 2006/07

Серия Ц1

    Победител: 2005/06

Евротурнири

Купа на УЕФА:

    Носител: 1988/89

Купа на носителите на купи

    1/2-финал: 1976/77
    1/4-финал: 1962/63

Football24.bg използва бисквитки и подобни технологии. Научете повече в нашата Политика относно бисквитките. Вижте подробности. OK